Всяко четвърто българче няма втори чифт обувки

Държавата може да изпълни още сега пет обещания към децата и семействата. Това е становището от Национална мрежа за децата (НМД). Те призовават България да има Визия за семейна политика, в която да е ясно как държавата подкрепя всяко едно семейство. От НМД смятат, че предложените от тях пет ангажимента могат да бъдат постигнати с новата регулация, която предлага Законът за социалните услуги.

Те призовават депутатите да гарантират влизането на Закона за социалните услуги в сила от 1 юли 2020 г.

От НПО-то изтъкват, че трудностите пред семействата сега са несигурност, бедност, липса на подкрепа. Те припомнят пет обещания на държавата към децата и семействата в България, които може и трябва да изпълни още днес.

Първото искане - Подкрепа от страна на държавата за всяко дете и всяко семейство - 91% от родителите смятат, че държавата не подкрепя достатъчно семействата, пишат от Националната мрежа. 89% от българските родители са имали проблем в отглеждането на детето си. Само 6% са в състояние да посочат конкретна институция или организация, която би им била от помощ в разрешаването на този проблем.

От организацията изтъкват нуждата от широко достъпни, известни на родителите места, които се ползват с тяхното доверие, към които те да могат да се обръщат, без децата или семействата да бъдат посочвани като деца и семейства в риск.

Втората стъпка, която може да направят управляващите е за подкрепа на децата и семействата, живеещи в бедност и риска от социалното изключване. 33.7% от децата в България живеят в риск от бедност. Това означава, че 34.3% от българските деца не могат да имат поне една седмица почивка извън населеното място, в което живеят. Всяко четвърто българско дете няма втори чифт обувки, подходящи за него. От организацията изтъкват, че са нужни политики за повишаване на доходите, не само социални помощи.

Третата стъпка, която държавата може да направи, е защита на децата, останали без грижата на близките си, с разбирането, че семейството е най-добрата среда за детето. Това са както изоставените деца, така и децата, които са пребивани, връзвани, карани да просят или крадат.

Все още в центрове за настаняване от семеен тип се настаняват деца от общността. Това означава, че местата и специалистите, които подкрепят биологичните или разширените семейства не са достатъчни или не успяват да се справят. Нужни са целенасочени мерки и действия за установяване на конкретните нужди и професионална подкрепа от добре подготвени специалисти.

Четвъртата стъпка е предотвратяване на случаите на насилие над деца - през 2019 година има 2268 случая, около половината от които - срещу малолетни деца. Скритите случаи вероятно са хиляди. Свидетели сме на потресаващи случаи на насилие, завършили със смъртта на деца. За справяне с насилието над деца са нужни постоянни усилия, част от които са и места, на които родителите да бъдат подкрепяни да отглеждат децата си без насилие. Нужни са и места, на които децата, жертви на насилие, да получават помощ.

Социалните услуги да бъдат достъпни, качествени и реално да помагат на хората, които имат нужда от това призовават от Националната мрежа на децата. Доверието на родителите към възможността да получат помощ също е много ниско - те се обръщат за информация към роднини, приятели или познати; далеч по-рядко се разчита на специалисти.

Социалните услуги, чиято роля е да подкрепят и помагат, всъщност се включват на етап, в който проблемите вече са станали много сериозни, и когато, заради условията, в които работят, невинаги могат да помогнат. Нужни са достатъчно и добре подготвени специалисти, които работят заедно. Тяхната грижа да е за всяко едно дете и семейство съвместно с другите специалисти - лекари, учители, съдии, полицаи. От НПО-то призовават към индивидуален подход.

Според Националната мрежа за децата Законът става жертва на пропаганда и дезинформация. В България, има деца, които си лягат гладни, а родителите им са изправени пред избора дали да продължат така, или да изоставят децата си в институции, за да могат да имат поне храна и дрехи; означава че има стотици хиляди родители, които се чувстват сами в отглеждането на децата си и не успяват да потърсят помощ, колкото и малка да е тя, преди проблемът да е станал сериозен.

Отказът от Закона за социалните услуги ще задълбочи проблемите, смятат те. В същото време признават, че Законът за социалните услуги не е панацея. Но всъщност ще направи така, че всяко дете и неговото семейство да могат да ползват включително безплатна помощ от психолози и социални работници в социалните услуги, без да бъдат квалифицирани като деца и семейства в риск.

Припомняме, по време на обсъждането на отлагането на Закона за социалните услуги депутатите се скараха в парламента.

Отлагането на влизането на Закона в сила бе решено на председателски съвет.

В същото време някои неправителствени организации бяха против отлагането или искането за изцяло отменяне на този закон.

Становището на БПЦ поискаха да се отложи Закона за социалните услуги, защото има много неизвестни и чужди неправителствени организации стават посредници между родителите и държавата.

От БСП дадоха на Конституционния съд Закона за социалните услуги.