Журналисти и издатели пред Нели Крус

Ясно ми е, че тук става въпрос за важни неща, за които вие изпитвате истинска страст. Имам само първоначални впечатления. От това, което чух, вие цените независимостта на медиите, колкото и аз. Но явно не сме на едно мнение – какво означава прозрачност и за това до какъв резултат ще доведе.  Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии Нели Крус, която днес се срещна с представители на медиите в страната.

Срещата с еврокомисаря беше инициирана от български журналисти. След визитата си при държавния глава Плевнелиев и премиера Борисов комисар Нели Крус се срещна с издатели на медии, главни редактори и български журналисти в Информационния център на ЕС в столицата. Залата бе твърде малка и тясна, за да побере представителите на медиите, които проявиха засилен интерес.

От издателите и ръководители на медии в срещата участваха Ирена Кръстева, Славка Бозукова, Венелина Гочева, Тошо Тошев, Светлана Шаренкова и др. По настояване на Нели Крус срещата бе открита за всички журналисти, не само за поканените специално. След встъпително изказване на еврокомисаря, по предложен регламент участващите издатели и ръководители на медии направиха кратки встъпления по болезнената за страната тема за свободата на медиите.

В началото на дискусията Славка Бозукова от "Стандарт" посочи, че е необходимо да се подобрят правилата, по които българските медии могат да получават европейски пари, за да компенсират ниските тиражи и по-малкото реклама. Тя се обяви за 20% предварително финансиране за публичност по европейските проекти, като по-голямата част от парите трябва да са за публикации в медиите, а не за рекламни материали.
Определено цялата дискусия излезе от първоначално обявеното намерение и заприлича на нещо, което беше най-добре изразено от един от участниците – главният редактор на „Преса”, Тошо Тошев: "Моля, колеги, да не се държим като аборигени. Не се дръжте с Нели Крус, все едно тя ни е курсовият ръководител".

"Аз смятам - да се държим като колеги. Проблемите на медиите (аз съм може би най-старият журналист) не са измишльотина, те съществуват, те са в някаква степен близки, но и много различни. Едни са проблемите на вестниците, други са на радиостанциите, телевизията и т.н.", каза Тошев.

Остават около 300 дни до изборите в България, каза журналистът Илияна Беновска. "Ние ви чакаме не като деца, но ако вие не излезете от кръга на меката дипломатичност, след тези парламентарни избори, България ще се превърне в тоталитарна държава, а демокрацията - ще е в кома.

Нашият министър-председател е много обаятелен мъж, но той знае, че финансирането не медиите в България не е в синхрон с европейското. Има монопол на медии, които имат единственото качество, че са близки до властта. Не може вие да очаквате, че ние ще си решим проблемите, очевидно няма да стане. Няма ли прозрачно финансиране на медиите, демокрацията ще бъде в кома", каза Беновска. По думите й е необходим мониторинг на медиите у нас.

"Проверете - дали тези мои думи ще се отразят от вестниците и телевизиите, които се финансират с държавни и европейски средства без конкурс", каза Беновска. Тя посочи, че няма свобода на словото, при отразяване на съдебната система, и пример в тази посока е делото Алексей Петров.

Николай Бареков реагира и отговори, че в неговата медия има много разследващи материали за Алексей Петров.

"Директор на новините съм на екип от 150 човека. В моята медия има много разследващи материали за Алексей Петров. Приветствам цифровизацията", каза Бареков.

Управителят на „Нова българска медийна група" Ирена Кръстева заяви, че трябва да се намали ДДС на вестниците. "Когато човек чете книга или вестник на хартия, той мисли за това, което чете и го запомня. Когато четеш от екран или iPad, забравяш прочетеното за 10 минути", заяви Кръстева.

"Председател съм на Българския медиен съюз. Съжалявам, че на такива срещи се издигат политически лозунги. Много трудно днес е да се издържа вестник. Жалко за колеги утвърдени журналисти, които работят в медии, където няма свобода на словото", каза главният редактор на списание „Тема” Валери Запрянов.

"Всички ме познават, няма нужда да се представям", каза журналистът Петьо Блъсков, след като взе думата на срещата, но комисар Нели Крус го помоли да се представи. "Аз съм създател на най-тиражните вестници в държавата", каза Петър Блъсков. "Колко статуи вече са ви издигнали в България" – попита Нели Крус. Блъсков отговори, че статуите са от хартия.

В България тече един много важен процес - от 3 - 4 г. тече разпадането на един монопол – монополът на ВАЦ, който притежаваше и 70% от вестникарския рекламния пазар. Това беше най-тежкият процес. От 3-4 г. тече разпадането на този монопол.

Разпадането на този айсберг клати тези лодки и създава този хаос. Когато този процес затихне, нещата ще са много по-спокойни, каза Блъсков.

Журналистът Сашо Диков каза на еврокомисар Нели Крус: "След като сте информирана от високо място какви са главните проблеми, нека кажа, че проблемът е, че никой нищо не прави за изясняване на тези неща. Аз лично съм питал няколко пъти да се разбере – кой на кого служи, де факто. Ние си знаем тук – кой на кого и как служи, но предполагам, че вие сте останали с впечатление, че някой се бори с властта и падат министри (Бареков посочи, че е свалил двама министри)."

Насилието е неприемливо. Автоцензурата е притеснително явление. Липсата на прозрачност е голям проблем, подчерта на финала Крус. Трябва да решим този проблем, за да можем да решим кой е собственик на даден вестник, който хората четат. Трябва да има прозрачност къде се разпределят публичните ресурси. Трябва да обясняваме за какво се използват парите на данъкоплатците. Ние имаме право, не само нужда да знаем. В Румъния, във Великобритания, в Унгария също има спорове за собствеността на медиите", каза Крус.