Проф. Брусарски: Актуализация на Закона за ДДС вече е належаща

Близо 18 години (от 01.01.2003 г.) едно число в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дефинирано в номинална стойност, стои непокътнато – 50 000 лв. Това е прагът за задължителна регистрация по ЗДДС, регламентиран понастоящем в чл. 96, ал. 1 на закона – „Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.“

От началото на новия век до днес изтече много вода в българската икономика (виж таблицата):

брутният вътрешен продукт на страната нарасна от 36 638 млн. лв. през 2003 г. на 126 769 млн. лв. през 2020 г., т.е. с 246% (или близо три пъти и половина);

средната брутна месечна заплата за м. юни (например) се увеличи от 273 лв. през 2003 г. на 1 355 лв. през 2020 г., т.е. с 396,34% (почти пет пъти);

минималната месечна работна заплата нарасна от 110 лв. за 2003 г. до 610 лв, за 2020 г., т.е. с 454,55% (над пет пъти и половина);

инфлацията за периода юни 2003 г. – юни 2020 г. е 81,74%.

В течение на изследвания период все повече и по-малки икономически субекти (търговци, лица, упражняващи свободна професия, лица, получаващи възнаграждения по извънтрудови правоотношения и др.) стигат / преминават нормативно установения праг и се регистрират по ЗДДС. Администрирането на ДДС обаче е доста скъпо удоволствие (особено за най-малките). Поради това много представители на дребния бизнес внимават и (чрез укриване на обороти и други прийоми) стоят далеч от опасната зона – „облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец“. Повечето успяват!? Така страда не само системата на ДДС, но и подоходното облагане (данъци върху доходите на физическите лица и корпоративен подоходен данък). Кому е нужно това?

Идеята на прага за задължителна регистрация е да рационализира (поевтини) администрирането на ДДС в икономиката. Голяма част от дребните предприемачи добавят малко стойност към своите покупки и оперират на финалната фаза на търговския оборот (продават на крайни потребители). От друга страна, регистрацията по ЗДДС не е привилегия само за лицата с облагаем оборот 50 000 лв. или повече през последните 12 последователни месеца. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация има право да се регистрира по ЗДДС (по избор) ако това кореспондира с неговия икономически интерес.

Адекватното осъвременяване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС ще облекчи много малки и средни предприятия в България и ще намали разходите на Националната агенция за приходите. Фискът няма да загуби много.

Отговорните български политици и държавници следва да актуализират подобаващо (с коефициент 2 например) прагът за задължителна регистрация по ЗДДС! От това родната икономика само ще спечели.