12 декември 1990 г. край Момчилград се случва една от най-големите трагедии в историята на България. 10 войници умират в ледените води на река Върбица, след като триметрова приливна вълна помита като кибритени кутийки верижните машини МТЛБ. Шестима от мъртвите остават без гробове. Телата им не са намерени. 11 от военнослужещите в танковия и мотострелковия батальони от поделението в Момчилград оцеляват по чудо. Мнозина от тях не искат и не говорят за ужаса, който са преживели.
Днес, 30 години по-късно, един от оцелелите - Живко Желев от Казанлък, разказа пред Dir.bg за трагедията, за която и тогава, а и сега, не се говори. За нея помнят само близките и приятелите на тези, които никога няма да се върнат у дома.
Живко влиза в казармата през март 1990 г. Първо е изпратен в Лом, където се обучава за механик-водач, а след това е прехвърлен в поделение 36050 в Момчилград. Той е само на 19 години.
"Във въпросния ден - 12 декември 1990 г., сутринта обявиха, че ще има занятие на полигона в Балабаново. Предните два дни обаче валя проливен дъжд. Аз трябваше да карам МТЛБ-то, но точно тази сутрин се возех отзад в отделението, където се возят мотострелковаците. Ротен командир ни беше Димчев. Тръгнахме. Отзад бяхме 6-7 души. Всички с пълно бойно снаряжение, облечени с шинели, защото беше зима.
Верижните машини МТЛБ имат врати отзад и отгоре люкове. Както пътувахме от задните врати през гумените уплътнения започна да шурти вода. Отворихме горните люкове, за да видим какво става. Когато се качих отгоре върху МТЛБ-то, видях шокиран, че сме в средата на огромна вода. Все едно сме в средата на язовир. А река Върбица през лятото беше един метър. Минавали бяхме реката много пъти, но в този ден беше различно.
Първи в реката влязоха танковете, а ние с МТЛБ-тата бяхме отзад. Всички машини бяха във водата. Но така и не разбрахме откъде бе дошла тази вода. По-късно имаше много версии.
Четирима или петима от нас, които бяхме в МТЛБ-то, се качихме върху него, а водата се покачваше много бързо. Когато излязохме от него, водата го беше покрила на две трети, само секунди по-късно стигна до краката ни. Виждах как водата подхвърля верижните машини като кибритени кутийки, танковете са по-тежки, тях само ги люлееше (Нивото на водата от придошлата стихия е толкова високо, че е завъртяла два танка на 90 градуса, от курса за пресичане на реката, оръдията сочат посоката от която са форсирали реката, а от тях се виждат не повече от 40-50 сантиметра над повърхността. По-късно става ясно, че при моста на спирка Джебел нивото на водата е 7 метра, а скоростта с която се движи водата е 1,2 метра в секунда - бел.ред).
От дърветата, които бяха покрай реката се виждаха само върховете, представете си каква вода.
И аз скочих в реката. Всъщност всички, които бяхме на покрива на нашата машина, скочихме. В реката имаше и големи трупи, не знам откъде ги е влачила. Беше много бурна и въпреки че мога да плувам, ме вкара във водовъртеж. Много се борих, но явно и Господ ми помогна, успях да изляза от него. Но течението ме повлече надолу. Продължих да се опитвам да плувам, когато изведнъж се оказах в плитчина, където водата беше до колената ми. Успях да се изправя, шинелът беше напоен с вода, а автомата го бях препасал през гърба.
Но водата пак започна да се покачва - до бедрата, до кръста ми стигна. Тогава се съблякох, хвърлих шинела, сумката и автомата във водата и реката ме отнесе. Успях да се хвана за клоните на едно дърво, което беше приведено във водата. Спомените ми са много разпокъсани, защото беше страшно. Помня, че там имаше хора от близкото село. Семейство - мъж и жена - мюсюлмани. Бяха дошли край реката да помагат. Те ме извадиха.
Последният ми спомен беше, че покрай мен мина Иван Янков от Крън. Водата го влачеше. Заедно бяхме новобранци с него. Първо в Лом, където се учихме за механик-водачи, а след това в Момчилград. Аз трябваше да карам, но всъщност се возех. Той беше в моето МТЛБ (Иван Янков всъщност управлява МТЛБ-то, в което се вози Живко - бел.ред). Така и не го видях повече. Загина.
В реката намират смъртта си 10 души - лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редник Красимир Канев, редник Николай Сандев, редник Петко Петков, редник Стефан Стефанов.
Като ме извадиха, хората ми дадоха лъжица горено масло да изпия. След това ме взеха наши военни и ме върнаха в поделението. Настаниха ме в лечебницата. Тогава разбрахме, че 10 от нас няма да се върнат. А телата на шестима от тях така и не ги намериха. Иван е един от тях.
Тогава времената бяха други. Нямаше интернет, нямаше нищо. Родителите ни сигурно бяха разбрали от телевизията за случилото се. Пред портала имаше стотици родители. Моите също бяха там. Пуснаха ме да изляза да ме видят. Но не помня кой ден беше. Същият ли, по-късно ли...не помня.
След това имаше дело. Два пъти ходих като свидетел. Споменът ми е, че виновните командири не ги осъдиха на много. Имаше преместени, но откъм наказания, нищо съществено.
Трудно ми е да говоря за това. Дори днес, 30 години по-късно. След случилото се не бях дълго на себе си. Беше голям шок. Никога не съм се връщал там. Умишлено. Не искам да се връщам и да си спомням...за мъртвите ми приятели и командващи. Може да е грешно, но не мога".
"Реката тук в едно събира родина, дълг, вина и болка. Спри пътнико, склони глава пред вечни синове на полка". Това е посланието, изписано върху мемориала.
В придошлата Върбица намират смъртта си - 7 войници, двама офицери и един сержант.
Жертвите са:
лейтенант Илиян Попски
лейтенант Русин Самуилов
сержант Ангел Илков
ефрейтор Велин Хаджиев
ефрейтор Желязко Христов
ефрейтор Иван Янков
редник Красимир Канев
редник Николай Сандев
редник Петко Петков
редник Стефан Стефанов
Всички те са на възраст между 18 и 26 години.
Cпоред следствието причините за трагедията са неуставно поведение на командирите, липса на адекватни със ситуацията решения. Помощта също е закъсняла. Два хеликоптера идват към 12 часа, когато в реката има само мъртви войници.
Военният съд в Пловдив гледа дело срещу виновните командири от май 1991 до януари 1992 г. Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с автобус, вместо да водят машините си, са осъдени по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно. Военният прокурор не протестира присъдите, а писмата на почернените родители до президента Желю Желев за преразглеждане на наказанията остават без отговор.
Така и не става ясно откъде идва 3-метровата приливна вълна - дали от изпускането на язовир край Златоград или заради скъсана стена на язовир край Мадан.
Днес за трагедията напомнят само двата паметника. Единият е на брега на река Върбица, а другият във вече закритото поделение 36050 в Момчилград.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 гост
Коментиран от #16, #26
12:54 12.12.2020
2 XXXX
12:57 12.12.2020
3 стар кашик
12:59 12.12.2020
4 редник
Коментиран от #10
13:00 12.12.2020
5 стар войник
Коментиран от #12
13:04 12.12.2020
6 гост
13:07 12.12.2020
7 ГРАД КОЗЛОДУЙ
дано и ДУШИТЕ НА ВОЙНИЧЕТАТА който не бяха намерени намерят ПОКОЙ БОГ ДА ГИ ПРОСТИ
13:12 12.12.2020
8 Юнак
Коментиран от #42
13:14 12.12.2020
9 ГРАД КОЗЛОДУЙ
РОДИНО за те умряха
13:14 12.12.2020
10 стар кашик
До коментар #4 от "редник":
Всеки има лоши и добри спомени от казармата...През 1983г играхме занятие в СССР, на Широколанския полигон(сега Украйна).Последната задача беше форсиране на р Южен Буг...Спомням си как на един БТР от 2взвод му свърши горивото( по вина на водача)..добре че кашоните бързо излязоха отгоре и веднага ги прибра осигуряващите катери..машината зорлем я извадиха на буксир, а водача изяде голям бой от ротния ( даже малко му беше, щото не беше дозаредил предната вечер)...До това води безотговорността на всяко ниво в армията. Мир на душите на момчетата и кураж за близките им.13:14 12.12.2020
11 ГРАД КОЗЛОДУЙ
13:17 12.12.2020
12 Сега
До коментар #5 от "стар войник":
един хилав ''келеш'' с лаптоп може да предизвика много повече разрушения отколкото цялото ти поделение.Коментиран от #17, #28
13:22 12.12.2020
13 Още сънувам, че не мога да ме уволнят,
13:31 12.12.2020
14 Хухуху
Коментиран от #15
13:32 12.12.2020
15 Мъж
До коментар #14 от "Хухуху":
се става когато започнеш да храниш семейство и се научиш кас се сменят пелените на детето си.Коментиран от #18, #20, #25, #30
13:42 12.12.2020
16 ОСМАНАГИЧ
До коментар #1 от "гост":
За светлото бъдеще на комунизъма.13:43 12.12.2020
17 9с898сд
До коментар #12 от "Сега":
Ооо,знаме ги какво могат да предизвикат келешите с лаптопите.Способни са с уста да предизвикат преждевремнна еякулация у някой себеподобен. Много са способни. Пробвал съм двама-трима!
13:51 12.12.2020
18 3л3л4ел3
До коментар #15 от "Мъж":
И това е вярно, но колко от сегашните правя това? До 40 гоишен е на мама и на тати на гърба, а после кот дойде. А да се сменят пеленки, си трябва и жена до тебе, за да се роди детенце. С двама мъже не става, поне за сега.А в казармата, ако не друго, поне не се изпе....джендърсваще. След нея се женехме, имахме деца и сменяхме пеленки.
Понял?
13:54 12.12.2020
19 Гост
13:58 12.12.2020
20 А МИ СЕГА
До коментар #15 от "Мъж":
Ти пък си един мъж ,да та хвана ,чи дръж дръжКоментиран от #22
13:59 12.12.2020
21 двоен
14:01 12.12.2020
22 как
До коментар #20 от "А МИ СЕГА":
да ме хванеш че дори и срещу мене да тичаш не можеш да ме стигнеш.14:01 12.12.2020
23 хипотеза
14:09 12.12.2020
24 Те военните
Валя много и с дни.изпълнявали са свише някаква заповед натегачите началници нос цената на живота на момчетата . Бях на тяхната възраст тогава и въобще не ми се умираше
15:03 12.12.2020
25 Факт неоспорим
До коментар #15 от "Мъж":
Еле па ако е епилиран и да мине по левия тротоар... Абе сила голема, шъ знайш.15:07 12.12.2020
26 Некой си
До коментар #1 от "гост":
Да за тази. А ти какво направи за същата тази родина???? Или още чакаш "дядо Иван" да те освободи????Коментиран от #29
15:10 12.12.2020
27 Пламен Пенев
15:15 12.12.2020
28 Некой си
До коментар #12 от "Сега":
Не е така. Вярно най хубавите години от живота на всяко момче са това. Но в онези години като кажеж българин и гледаха с други очи. Защото бяхме сила. А уважението одва със силата. Най просто казано. Особено за Балканите. Сега като кажеш че си българин даже не им се повръща!!! Ако ме разбираш. Не ни броят за хора.15:22 12.12.2020
29 гост
До коментар #26 от "Некой си":
Няма да те обиждам , а само ще те квалифицирам - гербераст !Коментиран от #32
15:23 12.12.2020
30 Некой си
До коментар #15 от "Мъж":
Абе познавам хора дето нито сменят пелени нито са мъже. И това че си бил войник също нете прави мъж. Има жени които са по големи мъже от мъжете. Но казармата учеше на дисциплина.15:28 12.12.2020
31 Ициденти
15:30 12.12.2020
32 Некой си
До коментар #29 от "гост":
Не можеш да ме обидиш. Защото не правиш разлика между родина и управление. Овчи кон....Коментиран от #33
15:32 12.12.2020
33 гост
До коментар #32 от "Некой си":
Конски овен , да се срещнем на по ракиййка.... и да видим кое какво , що ?Коментиран от #36
15:34 12.12.2020
34 Шаран БГ
Скорост на водата от 1,2 метра в секунда е смешна скорост = 4,32 км/ч. Нормален човешки ход е = 5 км/ч . При Русе Дунав тече с около 7 км/ч Очевидно е , че има грешка в определянето скоростта на водата !!
Коментиран от #38, #40
15:47 12.12.2020
35 ТОДОР СТОЯНОВ
16:35 12.12.2020
36 Некой си
До коментар #33 от "гост":
Ако ти е хубава ракията става. Но пак те питам правиш ли разлика между родина и управниците на родината? Или като пинеш 2х100 ставаш капитан Планета?17:10 12.12.2020
37 Роза
20:09 12.12.2020
38 мех водач
До коментар #34 от "Шаран БГ":
От разказа на Желев става ясно, че машините не са били подготвени за преминаване на водна преграда. Как става това- вдига се водометната дъска, поставят се огражденията на радиатора и се пускат хидрореактивнита решетки( погрешно наричани''калобрани).Затварят се кингстоните при мех водача, отзад в платформата и отпред при главното предаване, включва се водоизхвърлящата помпа. Не се допуска абсолютно никакъв теч през уплътненията на задните врати, което се постига с натягане на ключалките. Задължително се проверяват подмоторните люкове, люковете на резервоарите и главното предаване, задължително се пристягат. Кашоните традиционно охлабват ключалките на задните врати, за да им е по-лесно качването в платформата. Задължително се панцероват , както и капака на двигателя и главното предаване. Освен това,при такава скорост на водата, МТЛБто ще плува доста трудно, направо невъзможно без пуснати решетки, просто защото е неуправляемо, да оставим настрана че плува със скорост до 5км/ч. Всичко това ти го казвам от позицията на дългогодишен заводски изпитател на МТЛБ, САУ 2С1 и всичко, което е на базата на МТЛБ. За мен има престъпно отношение от всички- и от мех водачите, ЗКТЧ и командирите на взодове и ротния.Явно са били разпасана команда и стечението на обстоятелствата е довело до трагедията. Жалко за момчетата. Мир на душите им.Коментиран от #39
20:53 12.12.2020
39 мех водач
До коментар #38 от "мех водач":
Пропуснах- задължително се затваря клапата на радиатора, тъй като от там лесно прониква вода в моторното отделение, ако ''загребе '' вода през жалузите .. По заводско предписание, при преодоляване на водна преграда, не се допуска проникване на повече от15л/мин, тъй като такъв е капацитета на водоизхвърлящата помпа.Коментиран от #44
20:59 12.12.2020
40 мех водач
До коментар #34 от "Шаран БГ":
Ето последиците от пренебрегване подготовката за преминаване на водна преграда. Резултатът от не вдигната водометна дъска и пресичане на река при по-бързо течение. Точно когато са ти необходими обороти, машината ''забива'' нос и гребе вода... резултатът е плачевен. Нещо подобно се е случило и с нашите момчета, лека им пръст.21:43 12.12.2020
41 1990
И преди ми бяха разправяли някой неща ,но с такава простотия и тъпотия не се бях сблъсквал.Особено от фатмаците-все едно бяха събирани от "кол и въже".
И тогава чувахме ,че има много нещастни случай по поделенията ,но всичко беше засекретено.В нашето поделение имаше 2-3 момчета ,които просто не ставаха за служба но "нямаха дядо владика" и бяха там.Едното се застреля... бог да го прости.
Бог да прости всички хиляди войничета,които в мирно време загубиха живота си по поделенията на НРБ и РБ!
21:43 12.12.2020
42 Роки
До коментар #8 от "Юнак":
Явно не си бил в казармата, всъщност си бил доста малък когато я отмениха,за такива като теб няма как тепърва да започвам да обяснявам каква беше ролята на отбиването на военна служба в етапа на възмъжаване на порядъчния български мъж... И при нас имаше нелепи инциденти,макар и няколко години след това22:26 12.12.2020
43 незнайко
11:36 13.12.2020
44 Помня
До коментар #39 от "мех водач":
Така е когато се форцира водна преграда с предварителна подготовка. В този случай машините просто бяха нагазили в реката с идеята че е плитко- 40-50 см както е било по време на отиването. Но изведнъж идва Вълна!!! и машините са вече вътре!! И то без дистанция една от друга а през 3-4 метра. Самата колона създава бент, който способства за увличането на машините. Много човешки грешки, неопитност на командири и състав + Приливна вълна в този момент. Тъжния сбор от всичко това води до малшанса . Сега, на топло и по0късно е много лесно да се оплюят командирите. Не са само те виновни! Истината е че и съдбата даде рамо за трагедията.Коментиран от #46, #47
12:27 13.12.2020
45 Ivan S
13:09 13.12.2020
46 мех водач
До коментар #44 от "Помня":
Мисля че достатъчно ясно го казах- немарливост + стечение на обстоятелства=трагедия. При преминаване през брод, дори при най-леки условия, е задължително преминаването на машините една по една. Всяка следваща влиза едва след като е излязла предната..всичко се случва- може да аварира,може да изгасне и т.н и т.н. Това са елементарни правила и ако бяха спазени, щеше да се размине само с една машина и вероятно-без жертви. Още повече че е била доста тежка обстановка-зимата, след проливни дъждове, да вкараш толкова машини в реката си е направо престъпление. И не съм съгласен , че след двудневни валежи, реката е била с толкова ниско ниво.13:41 13.12.2020
47 мех водач
До коментар #44 от "Помня":
Между другото- аз лично съм ''давил'' едно 2с1 при водни изпитания. След пробега и стрелбите, задължително ''топяхме'' всяка машина в един басейн с около 5м дълбочина . Веднаж на панцеровах задната врата и при пресичането на заводската жп линия, от тръскането вратата се отворила...нямаш представа колко бързо потъна, добре че успях да изгася двигателя с акселератора ...после колко кофи мастило изписах, нямаш представа, но ми се размина все пак. Така че е много вярна поговорката-'' миг на невнимание, цял живот страдание''13:53 13.12.2020