Аталай: Докога народът ще отделя от джоба си за губещи производства?!

Енергетиката винаги я „връзваме“ с изборите и затова е в такова положение, каза пред БНР Рамадан Аталай, депутат от ДПС и член на Комисията по енергетика в парламента. Стигнали сме до момента, в който изборите не би трябвало вече да влияят на законовата рамка, изтъкна Аталай, който е вносител на законодателни промени, предизвикали критични реакции.

Целта на предложенията според Рамадан Аталай е „да поставим енергетиката в едни релси, които водят не към затъване“, да се чудим как да се измъкне чрез държавни помощи, а да излезем на свободния пазар и да ѝ дадем възможност да се развива самостоятелно, съответно инвеститорите, които имат интерес, на пазарен принцип да инвестират.

Предложенията, направени между първо и второ четене, не са нещо ново, в енергийните среди още от 2003 година се обсъжда либерализирането на пазара на едро да приключи до 2007 година, ние не сме си либерализирали пазара, уточни Аталай.

„Тези предложения смятам, че ще бъдат подкрепени от всички политически формации, ако искаме да въведем пакета „Чиста енергия“ за всички европейци“.

„Идва периодът, в който другите държави вече ще започнат да си усвояват средствата, свързани със зелената енергия, ние все още ще чакаме пред вратите на ЕК за дерогация, а те ще ни казват – защо не си либерализирате пазара. Достатъчно сме закъснели“, коментира Рамадан Аталай.

По думите му не сме изпълнили и директива от 2009 година за общите правила за пренос и доставка на електрическата енергия.

„Ние все още се опитваме да отделим големи средства от данъкоплатците, за да осигурим определени производства“, посочи Рамадан Аталай.

Достатъчно сме закъснели с либерализирането на пазара на едро, категоричен е той. „И оттук нататък Европейският съюз, Европейският парламент, всичко, което е свързано с декарбонизацията, няма да ни позволят държавата да инвестира в производствата на едро“.

Аталай допълни, че се учудва защо „всички са се наежили, че предложенията са направени само с цел да се прекратят договорите с американските централи“ в „Марица изток“.

„Ако ние продължаваме да даваме чанти с пари и държим старите си производства, докога ще има възможността народът да отделя от собствения си джоб, за да плаща на губещите производства?“.