20 януари 1942 г. Конференцията от Ванзее

На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос. Тя е известна като Конференцията от Ванзее. На нея се приема документ, който дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.

Шефът на обединяващата всички специални служби на Райха Имперска главна агенция за сигурност обергрупенфюрерът от СС Райнхард Хайдрих кани на „съвещание с последваща закуска“ 15 високопоставени чиновници от 6 министерства, от съдебните и партийни структури. Сред тях са и подчиненият на Хайдрих шеф на Гестапо Мюлер и личният помощник на Хайдрих по еврейските въпроси оберщурмбанфюрерът от СС Адолф Айхман.

На конференцията се обсъжда по принцип един основен въпрос: физическото унищожаване на европейското еврейство.

Дебатите се стенографират от познатия със своята съвестност и коректност Айхман. Съставеният по-късно от него протокол на конференцията е разпратен на участници и на други ангажирани служби в 30 екземпляра с най-висока степен на поверителност.

Няколко години след войната се е смятало, че всички копия на този протокол са унищожени. Едва през 1949 г. в забравен архив на един от участниците (иронията на историята се е погрижила неговото име да е Мартин Лутер…) е открито случайно копие № 16. Така на бял свят излиза един невероятен по своята бездънна жестокост документ, издържан езиково в безстрастния, комплексно структуриран стил на традиционната германска администрация.

Погрешно е впечатлението, че на Ванзейската конференция било взето самото решение за Холокоста. Унищожаването на евреите от завладените територии на Изток по това време (1942 г.) вече е в пълен ход. На срещата край езерото Ванзее се решава депортирането на всички граждани от еврейски произход в Европа в трудови и в лагери на смъртта.

Какво е трябвало да се случи с тях там е посочено в самото начало на документа. Целта е: „Окончателното решаване на еврейския въпрос“. Изтънчените елитни администратори от министерствата обсъждат с представителите на службите бройките по държави на подлежащите на „финално решаване“ човешки същества, изясняват детайлно кой влиза в дефиницията „евреин“, уточняват най-ефикасните пътища за транспортирането на изчислените 11 милиона евреи от цяла Европа.

В пригледни таблици са посочени точните цифри на обитаващите всяка от страните евреи, които трябва до един да бъдат депортирани в лагерите на Изток. В графата за България са посочени 48 000. Неутрална Швеция фигурира също в таблицата с 8 000 евреи.

Изтънко се обсъжда съдбата на т.н. „мелези от I степен“ – т.е. на децата от брак на еврейка с неевреин и обратно. Тези „мелези“ по принцип се приравняват „по всички въпроси свързани с окончателното решаване на еврейския въпрос с евреите“. Само по изключение и с одобрението на висши партийни и държавни инстанции „мелези от I степен с особени заслуги“ могат да бъдат освободени от депортацията и да останат на територията на Райха. Условието това да стане е, те да се подложат на „доброволна стерилизация“…

След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията заявяват, че не знаели точно какво се крие зад формулировката "окончателно решение на еврейския въпрос". Което не отговаря на истината - всички държавни секретари изрично са били информирани за депортиранията и изтребленията, а представителите на СС пък са участвали непосредствено в престъпленията.