Данаил Георгиев, „Изправи се! Мутри вън!“: Исканията на България към Скопие са в полза на общоевропейския интерес

Данаил Георгиев е заместник-председател на „Движение 21“ и водач на листата на „Изправи се! Мутри вън!“ в 26 МИР – София област. Магистър по „Международни отношения“ от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като парламентарен експерт по външна политика, отбрана и сигурност.

Предлагаме ви неговия коментар по спора между България и Република Северна Македония.

Спорът с Република Северна Македония за присъединяването към ЕС трябва да бъде решен с анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. или с ново междуправителствено споразумение. Видно е че абстрактните призиви за спазване на принципите на добросъседство, на добри взаимни отношения, на уважение на историята, на нашата идентичност и език не дават резултат. Претенциите ни трябва да се изразят с конкретни юридически и дипломатически формули.

Решения за спорните въпроси за национална идентичност, общата история и македонския език не беше предвидено в договора между Северна Македония и България. Бяха оставени за решаване на по-късен етап от съвместната българско-македонска експертна комисия. Политически отговорности за решаване на основополагащи въпроси на двустранните отношения бяха прехвърлени върху комисия с други правомощия и функции. Резултатите от тази недалновидна и компромисна политика са налице. България е под натиск от различни посоки да отблокира преговорите за членство на РСМ в Европейския съюз, а позицията ни става все по-непопулярна.

Далеч по-професионално Гърция разреши спора за името на Северна Македония с т.нар. „Преспанско споразумение“. В конкретни и ясни негови текстове, македонците се отказаха от претенциите си за наследници на македонската държава от времето на Филип II и Александър Велики и от присвояването на древноантичната македонска история. С което гръцките изисквания бяха удовлетворени напълно.

Същността на новото или на допълнителното междуправителствено споразумение с Република Северна Македония трябва да са няколко ясно формулирани постановки. Северна Македония като кратко наименование на страната се отнася само за държавно-политическия субект Република Северна Македония, а не за едноименната географска област. Термините македонска нация и македонски език се отнасят само за нацията и езика, създадени след 1944 г. Поемане на задължение и срок, в който македонските учебници да бъдат изчистени от обидите към българите. Северна Македония да признае избиването и преследването на македонските българи след 1945 г. Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и стотици други да бъдат обявявани като учители на Българската Екзархия. Ангажимент на РСМ за опазване на културно-историческото наследство.

Наред с работата по подготовката на споразумението, в следващите седмици българската дипломация и държавно ръководство трябва вложат всички свои усилия за да убедим европейските и евроатлантическите партньори, че исканията към Скопие са в полза на общоевропейския интерес за стабилни отношения в Западните Балкани. Не може да е готова за членство страна, в която са нарушавани гражданските права и хора са дискриминирани, само защото се самоопределят като българи.

За да изпълним това са необходими експертиза, политическа воля, способност да се справяш с външен натиск. Неща, които предходните правителства не притежаваха и затова забъркаха кашата в българо-македонските отношения.

Страната ни има нужда от работещо Народно събрание и от правителство със стабилна парламентарна подкрепа, но и контрол, за съгласуване на позиции, получаване на насоки и мандат за двустранните преговори.