Яне Янев: Не бих станал служебен премиер на Плевнелиев

Никога не бих станал служебен премиер на Росен Плевнелиев, заяви  председателят на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев на брифинг в Народното събрание. Според лидера на РЗС президентът се държи неадекватно – все едно е паднал от космоса в президентството, а не е избран заради подкрепата на ГЕРБ.

Ще подкрепим само дясно консервативно правителство - Станишев, Пръмова и Доган нямат място в управлението, заяви още Яне Янев. РЗС и Марешки имат потенциал да вкарат между 20 и 25 народни представители в следващия парламент, каза той и добави, че партията му има завършен проект за нова Конституция, предвиждащ България да се превърне във френски тип президентска република, а парламентът да остане със 100 депутати.

Народните представители от „Ред, законност и справедливост” внесоха в деловодството на Народното събрание проекта за решение за провеждане на референдум за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция.

„Поправки и кърпежи в посттоталитарната конституция ще удължат агонията на прехода”, коментира Янев. Според него искането за провеждане на референдум действа като евтаназия за партиите от статуквото – БСП и ДПС. За тях това е смъртоносно хапче, затова не искат по никакъв начин статуквото да се промени, изтъкна той.

Пресцентърът на РЗС разпростирани текста на внесеното проекторешение заедно с мотивите към него.
Според документа националният референдум трябва да постави въпроса „Желаете ли свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”.

От партията предлагат президентът на Република България да насрочи произвеждането на референдума за същия ден, в който ще се проведат изборите за 42-ро Народно събрание.

В мотивите се казва, че още на 1 декември 2010 г. Инициативен комитет на граждани с избирателни права е внесъл предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум с въпрос за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция. Към предложението е приложена подписка с необходимия брой подписи на пълнолетни български граждани (според проверката на ГД ГРАО към МРРБ тя съдържа 389 705 коректни записа).

С предлаганото решение Народното събрание ще изпълни конституционното си и законово задължение да обсъди произвеждането на референдум, когато това е поискано от повече от 200 000 граждани с избирателни права.

Необходимостта от произвеждане на референдум и приемане на нова конституция е повече от доказана. Тя се споделя от огромното мнозинство от българските граждани. Слабостите в действащата конституция стават очевидни всеки ден, смятат от РЗС. Тези съображения са подробно развити в мотивите на Инициативния комитет. Вносителите на настоящия проект категорично смятат, че те са напълно актуални и днес. Последните събития, особено в големите градове, показват, че тази необходимост пряко влезе в дневния ред на обществото.

Идеята за свикване на Велико народно събрание вече е осъзната дори концептуално от преобладаващата част от българското население, което има избирателни права. Нещо повече, хората искат да сложат край на порочния 23-годишен посттоталитарен модел, за да се съгради нов тип държава с работещи и ефективно функциониращи институции.

Справедливите протести на гражданите през последните месеци основно са свързани с необходимостта държавата да бъде на българския народ, а не на политическата и икономическа олигархия и на монополите, смятат хората на Яне Янев.

Очевидно е, че въпреки безспорната и доказана необходимост от свикване на ВНС, партийната целесъобразност и политическата конюнктурност се страхуват от подобно решение. Поради това то трябва да се вземе от суверена и след това безусловно да се изпълни от Народното събрание.

Произвеждането на такъв референдум е изцяло в компетентността на Народното събрание и не е сред въпросите, които според закона не могат да се решават с референдум.

Според предложението на Инициативния комитет въпросът за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция е обвързан с предсрочно прекратяване на мандата на 41-ото Народно събрание.

Към днешна дата такава обвързаност във формулировката е явно излишна поради сроковете, в които от днес нататък може да се насрочи и проведе референдумът. При тези обстоятелства парламентът може да се възползва от правомощията си по чл.13 ал.6 от ЗПУГДВМС и да редактира въпроса до вида „Желаете ли свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”, без това да променя смисъла му.

Най-подходящо е денят за провеждане на такъв референдум да бъде същият, на който ще се произведат изборите за 42-ро Народно събрание, което съвпада със законоустановените срокове.

Прякото упражняване на държавната власт от народа е един от ключовите инструменти на модерната демокрация, решаваща гаранция за стабилността на държавността и легитимността на управлението. Неслучайно прякото упражняване на властта е закрепено още в член 1 на сегашната конституция. То следва да стане основен принцип на новата държава и в новата конституция.

След като първото проведено всенародно допитване в съвременната ни история породи повече спорове, отколкото решения, след като заваляха предложения за референдуми, някои от които значими, а други откровено несериозни, е време да се поиска народният вот по най-съществения въпрос за нова конституция и трета българска република.

Резултатът от такъв референдум ще даде и легитимен отговор дали е основателно заявлението на площадите, че е необходима промяна в принципите на държавността. А ако 41-ото Народно събрание бъде разпуснато, с приемането на предлаганото решение то ще върне мандата си на суверена по най-достойния възможен начин.