Диана Ковачева: Необходим е нов закон за ВиК

„Необходим е нов Закон за ВиК, който да защитава правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически обоснована цена. Той трябва да предвижда мерки за отпускане на целева помощ за водоснабдяване на социално слаби граждани, да регламентира ясна процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато не отговаря на нормативните изисквания за качество, както и да гарантира ефективен контрол върху дейността на ВиК операторите. Ясно е, че това не може да се случи преди новия регулаторен период, но работата по новия закон трябва да започне.“

Това каза омбудсманът Диана Ковачева на публичното обсъждане на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, организирано в парламента от Комисията по околната среда и водите.

На заседанието бяха разгледани три предложения за ЗИД на Закона, внесени от депутати от парламентарните групи на „Демократична България“, „БСП за България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“.

Омбудсманът беше категорична, че ще подкрепи всяко разумно предложение, което гарантира правата и интересите на битовите потребители.

Доц. Ковачева подчерта, че жалбите в институцията, свързани с ВиК услугите през миналата година продължават да са на първо място пред всички останали сфери - образование, топлоснабдяване, здравеопазване, екологията и др.

„Остава висок броят на оплакванията, свързани с качеството на услугата или изобщо липсата на вода. На този фон напълно логично и абсолютно резонно е широкото общественото недоволство от ежегодното покачване на цената на водата, което не води до подобряване на услугата“, допълни общественият защитник.

Пред депутатите Диана Ковачева настоя за отмяна на единната цена на ВиК услуга в обособена територия.

„Нееднократно омбудсманът е подчертавал, че подходът на законодателя с единната цена при ценообразуването на ВиК услугите е неоправдан социално и не е балансиран. Не е справедлив, тъй като в населените места от областта разходите на ВиК оператора са различни. В Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г. е отбелязано, че гравитачното водоснабдяване е евтино и естествените условия са тези, които водят до намаляване разходите за водоснабдяване“, аргументира тезата си Ковачева.

Тя допълни, че направените инвестиции за подобряване качеството на обслужване също са различни. По думите ѝ е справедливо цената на ВиК услугите в отделните райони, обхванати от обособената територия, да съответства на действителните разходи за предоставянето им.

„КЕВР да изведе основна базисна цена, която незабавно да се прилага при влошаване на качеството“, заяви още Диана Ковачева.

По думите ѝ липсва процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество.

„Когато доставяната вода е негодна за питейно-битови цели е налице неизпълнение на задължение на ВиК оператора, поради което и цената на водата следва да бъде като за вода с непитейни качества. Цената на услугата трябва да отговаря на качеството ѝ на предоставяне“, подчерта общественият защитник и добави, че е наложително е да се избегне субективната преценка, като бъде изготвена ясна процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато не отговаря на нормативните изисквания за качество.

Омбудсманът настоя бизнес плановете да се изготвят за 3 вместо за 5 години.

„По повод общественото обсъждане на проект на Указания за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени“ за регулаторния период 2022-2026 г. изложих становище пред КЕВР, че отново се приема метода за ценово регулиране „горна граница на цени“, без да се изтъкват никакви аргументи в подкрепа на този избор. Същият метод се прилага и през настоящия регулаторен период, през който сме свидетели, че качеството на предоставяне на ВиК услугите не се е подобрило, но това не влияе на покачването на цените им“, каза доц. Ковачева.

Тя акцентира, че е поискала от КЕВР да се обоснове защо избира метода за ценово регулиране „горна граница на цени“ и за предстоящия регулаторен период.

Според нея е необходимо спешно да се направи анализ на действието на този метод. Изтъкна и, че с основание възникват съмнения относно изпълнението на заложените показатели за качество от ВиК операторите, включително и на икономическата обоснованост на утвърдените цени на ВиК услугите през остатъка от регулаторния период.

„Очевидно продължават да съществуват проблеми, заради които бизнес плановете се одобряват със закъснение. Освен това, не се провеждат ефективни консултации с потребителите при разработването на бизнес плановете и ценовите предложения на ВиК операторите“, посочи още Диана Ковачева.

Омбудсманът се обяви и за ясни критерии за определяне на социална поносимост на цената на ВиК услугите, с данни които да не са обременени с висока максимална грешка, каквото е дори изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“ на Националния статистически институт (НСИ) за разполагаем средномесечен паричен доход на лице от домакинството по области, което регулаторът е заложил за меродавно в Указания за образуване на цените за ВиК услугите за 2022/2026 г.

Диана Ковачева поиска ВиК дружествата да не могат да калкулират в цената на услугата повече от 25% от общите загуби на вода. Тя посочи, че загубите на вода по водоснабдителната мрежа са една от основните причини за преминаването към режимно водоподаване в стотици населени места в страната.

В заключение омбудсманът обърна внимание на необходимостта от мерки за социално подпомагане на лица с ниски доходи при заплащане на водоснабдителни услуги.

„Наложително е държавата да подпомогне социално слабите граждани, като гарантира достъпа им до вода, за да водят нормален и пълноценен живот. Ето защо смятам, че следва да се обсъдят и предложат мерки за целева помощ, като например - финансова помощ, забрана за прекъсване на водоподаването при неплатени сметки, целева помощ под формата на опрощаване на задължения за вода, социална тарифа – по-ниски цени за определени групи потребители“, настоя Диана Ковачева.

Бел.ред.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.