Харизанов окончателно осъди прокуратурата за 11 000 лева

Членът на ГЕРБ Георги Харизанов осъди окончателно прокуратурата да му плати обезщетение от 11 000 лева заради незаконното обвинение за неизгодна сделка в „Напоителни системи“ отпреди 8 години, съобщи news.lex.bg.

Харизанов, който сега е член на неправителствената организация „Институт за дясна политика“, заведе иск за 40 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а миналата година градският съд му присъди 6000 лева за моралните вреди и още 5000 лева за имуществени.

Проверка на „Лекс“ показа, че делото е приключило на две инстанции, след като Софийският апелативен съд (САС) е потвърдил решението на СГС, от което пък недоволни бяха останали както Харизанов, така и прокуратурата.

Той беше шеф на „Напоителни системи“ през 2011 г. по време на първото правителство на ГЕРБ, но през 2012 г. беше отстранен, след като стана ясно, че няма висше образование, а покрай скандала се разбра, че преди години е бил осъден условно за изнудване и срещу него има разследвания за кражба и закана с убийство. През 2013 г. Харизанов беше обвинен и арестуван по ново обвинение – за сключена неизгодна сделка за продажбата на 2000 тона скрап от „Напоителни системи“ на двойно по-ниски от продажните цени. След като първоначално съдът го освободи срещу гаранция от 5000 лева, през декември 2013 г. той отново беше арестуван след показания на анонимен свидетел, който чул Харизанов да казва в заведение, че иска „да се потапя при негрите в ЮАР“. Съдът прие това като доказателство, че той възнамерява да се укрие и така Харизанов остана в ареста до април 2014 г., когато беше освободен срещу гаранция от 7000 лева. Две години по-късно прокуратурата прекрати разследването, след като прие, че деянието не е престъпление.

В иска си срещу прокуратурата той написа, че освен срам, безсилие и страх, е изпитал и гняв, защото се е разделил със съпругата си за почти 4 месеца, включително по време на Коледните и Новогодишни празници на 2013 г. Разследването нарушило и трудовия му процес, а информацията за обвиненията и задържането му била незабавно разпространявана от медиите, а зложелатели непрекъснато напомняли фактите за арестуването му и го наричали „обвиняем за разпродажбата на „Напоителни системи“ за скрап на безценица“.

От своя страна прокуратурата изтъкваше „обремененото съдебно минало“ на Харизанов. През 2005 г. той е бил окончателно осъден условно на 2 години затвор с 3-годишен изпитателен срок и 1000 лева глоба. Според неговото обяснение тогава, става дума за пътен инцидент, при който колата му била ударена и с виновния шофьор се разбрали да подпише запис на заповед за 400 долара, но след това мъжът подал сигнал за изнудване, а Харизанов не можел да си позволи добра защита и така бил осъден. Когато започнал работа като държавен служител, обаче вече бил реабилитиран. Следващите две обвинения са за кражба и закана с убийство. След отстраняването му от „Напоителни системи“ Харизанов беше обвинен за кражба на 50 000 долара от две фирмени каси, извършена още през 2001 г. Делото било спряно над 10 години и възобновено, след като на Харизанов били снети отпечатъци чак през 2010 г., когато е бил обвинен за заканата с убийство към млада жена и така разследващите установили, че следите съвпадат с тези от разбитите каси.

От мотивите на решението на апелативния съд става ясно, че именно предишното осъждане е причината той да не получи по-голямо обезщетение за незаконното обвинение за неизгодна сделка за каквото е настоявал.

„За да не уважи жалбата на ищеца, съдът съобрази най-вече обстоятелството, че е бил осъден, макар и осем години преди процесното обвинение, което е злепоставящ личните му качества факт, както и паралелните на настоящото други две наказателни производства, във връзка с които ищецът неминуемо също е търпял притеснения и душевни страдания, като психическите изживявания от разглежданото обвинение не могат да се разграничат от тези във връзка с останалите производства, които са започнали по-рано, което се отразява на размера на обезщетението“, пише съставът на САС с председател и докладчик Иванка Ангелова.