Искаме подкрепа от Брюксел за проблемите в енергетиката

Ще искаме от Брюксел международен анализ на цялата верига на ценообразуване и целия енергиен сектор у нас, за да бъдат установени проблемите, които „доведоха до този недопустим срив”. Това съобщи БНР след срещата на служебния премиер Марин Райков с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

На първото си посещение в Брюксел като министър-председател в служебното правителство и министър на външните работи Марин Райков разговаря с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и ги запозна с политическата обстановка в България, уточниха от правителствената информационна служба.

Служебният премиер уточни, че не става дума за международен одит и че предпочита да нарича това, което предлага, независим преглед на българската енергийна система. За да се случи такъв преглед, ще е нужно съдействието и по-силния ангажимент на две дирекции в Европейската комисия (ЕК) – дирекция „Енергетика” и дирекция „Конкуренция”, каза Райков.

Марин Райков коментира, че никой не би желал социалната криза в България да се превърне в икономическа и да доведе до финансова дестабилизация. Той е дал на Херман ван Ромпой уверения, че това правителство няма да постави под въпрос финансовата стабилност, и няма да предприема никакви авантюристични действия, които да могат да отчуждят инвеститорите.

На срещата с г-н ван Ромпой беше поставен и въпросът за младежката безработица.

Инициативата на ЕС за младежка безработица разпределя между 8 държави 16 млрд. евро, 12 млрд. от които - в Италия. Премиерът Марин Райков акцентира върху нуждата от вниманието на ЕС към проблема с безработицата сред младите в България и призова към провеждането на преговори за включването на страната като бенефициент по програмата на ЕС.

По време на разговорите с председателя на Европейския съвет бяха обсъдени и сроковете на плащане по европейските програми и фондове към България. „Ние мислим, че може да се търси решение, така че плащанията да се случват в по-кратки срокове”, заяви българският премиер.

„Европа изключително високо цени убеждението и отдадеността на министър-председателя за запазването на финансовата стабилност в България и за провеждането на честни избори”, каза председателят на Европейския съвет по време на срещата.

Премиерът разговаря и с генералния секретар на НАТО Андерс Фо Расмусен.

При разговора си с Андерс Фог Расмусен премиерът и министър на външните работи Марин Райков представи целите и задачите на служебното правителство и подчерта приемствеността във външната политика на България в европейския и евроатлантически контекст. Като член на Алианса, България потвърждава ангажиментите си в политически и оперативен план. Тя ще остане конструктивен участник в политическия дебат и ще запази подхода и приноса си към операциите на НАТО. “Независимо от политическите промени в страната, потвърждавам последователността и приемствеността във външната политика на България”, заяви г-н Райков.

Райков и Расмусен обсъдиха въпроса за евроатлантическата интеграция на страните от Балканите и в частност – на Република Македония. Премиерът изрази позиция, че България застава твърдо зад кандидатурата на Македония за присъединяване към евроатлантическото семейство, имайки предвид, че споделяме обща историческа памет. „Ние винаги сме работили за присъединяването на Република Македония, но е необходима и проявява на политическа воля от тяхна страна и добронамереност към съседите й“.

По време на разговора г-н Расмусен изказа благодарности за активната роля на България в Балканския регион. Бяха обсъдени участията на страната ни в мисиите в Афганистан и възможността България да продължи да участва в тренировъчните мисии след края на 2014 г. Премиерът Марин Райков изрази готовност, че това ще бъде възможно в рамките на около 100 експертни кадри.

Българска правителствена делегация е на работно посещение в Брюксел, където се проведоха срещи с представители на Европейския съвет, Европейската комисия и НАТО. В центъра на разговорите е ситуацията в България, усвояването на средствата от еврофондовете и либерализацията на българския енергиен пазар.