10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт

Народната мъдрост казва по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. На свое заседание на 10 ноември 1989 г. Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема цели 35 години.

Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян от авторитети като Желю Желев като преврат, или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните сателити на СССР по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата. Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство.

При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител.

На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало”, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа” и „Екогласност”, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски”.

30 години от 10 ноември 1989 г. България продължава да е разделена от омразата. Как ще градим модерна държава, ако сме разделени? Националният ни лозунг е: Най-обичам да мразим....