Бум на "калинки" при кандидат-шофьори

Малките язовири останаха без контрол, предупреждава "Труд"
Макар и пълни, 243-те държавни язовира са под контрол, а рисковите се следят на всеки час. Проблем обаче остават 2600 малки общински и частни водоема, към които централната власт няма отношение. Операторите и собствениците им решават дали да ги изпускат и би трябвало да се грижат за техническата им изправност. Но именно те създават опасност от наводнения при преливане на големите водоеми. Почти 76% от капацитета на 52-та големи и значими язовира в страната е запълнен. Някои от съоръженията са на сантиметри от преливане. Други вече преливат или се изпускат контролно, за да имат свободен капацитет при евентуални валежи или топене на снеговете. За малките водоеми обаче обобщени данни няма.


Бум на "калинки" при кандидат-шофьори, разкрива "24 часа"
400 издържани изпити за шофьори са били анулирани през миналата година, а в първите месеци на тази "изгърмелите" са повече, отколкото през същия период на 2012 г. Причината е, че преди кандидатът да си извади шофьорска книжка, КАТ го хваща с фалшива диплома за завършено образование. Това каза за "24 часа" Валентин Божков, шеф на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Изискването е хората, които се записват за шофьорски курсове, да имат завършено поне основно образование, за да могат да решават листовките и да познават знаците. В София вече седмица текат проверки на евтините автошколи, които обучават за 299 лева. Това стана, след като "24 часа" написа, че автоинструктори гласят протест срещу евтиното обучение. Инспекторите на автомобилната администрация започват тази седмица проверки и в страната.

Фирми и граждани принудително платиха на НАП 160 млн. лв. дълг, съобщава "Сега"
За първите три месеца на годината фирмите и гражданите са платили 160 млн. лв. стари дългове. Парите са пренасочени автоматично от НАП от постъпили нови плащания заради въведената единна сметка за публичните задължения и правилото, че най-старите по дата дългове се покриват с приоритет. В момента няма яснота какви актуални задължения са останали непогасени заради автоматичното пренасочване на сумите към по-стари дългове. Това става ясно от предоставена от НАП информация за ефекта от въвеждането на единната сметка за първите три месеца на годината. Както "Сега" писа, въвеждането на единната сметка и отпадането на правото на данъкоплатеца да заявява с приоритет какво публично задължение да плати, бе атакувано от депутати по инициатива на ДСБ пред Конституционния съд. Решение по казуса още няма. От единната сметка бяха изключени само здравните осигуровки, за да не се губят права.

Сто общини карат с 50 лв. на месец, алармира "Стандарт"
Страшна мизерия мъчи голяма част от българските общини. 237 от кметовете са кърпили бюджетите с приходи под 300 лева за година. Половината от тях са успели да вкарат в общинските каси под 50 лева за цели 12 месеца. Това обяви градоначалникът на Перник Росица Янакиева по време на заседанието на Управителния съвет на Националното сдружение на общините. Данните са от годишните отчети за 2012 г. Оценката за финансовото състояние е тревожна, категорични са кметовете. Намалява броят на общините, които се радват на излишъци, а расте броят на тези, които не могат да си платят сметките. Прогнозите за приходите в бюджетите са се оказали прекалено оптимистични.

Глад за служители със скандинавски езици, пише "Новинар"
Глад за служители със скандинавски езици отчитат фирмите у нас. Експертите, които владеят шведски, датски и норвежки език, са сред най-търсените кадри от работодателите. Недостиг има още на IT специалисти с 5-годишен опит. Това съобщи за „Новинар” шефът на Manpower за България, Сърбия и Хърватия Надя Василева. Тя допълни, че работодателите в страната ни са с прекалено много изисквания. Наблюдава се и един любопитен парадокс – търсят се експерти, които не съществуват на пазара на труда у нас, обясни Василева. Според нея често и предлаганата заплата не отговаря на длъжността и затова остават свободни работни места.

Бавно събуждане на икономиката, вещае "Капитал Daily"
Поне още три години българската икономика ще продължава да расте бавно и ще е далеч от нивата, които постигаше преди кризата. Причините са комплексни. От една страна - възстановяването на европейската икономика продължава да е несигурно, а до голяма степен от него зависи и развитието на българския износ, както и една част от потока на преки чуждестранни инвестиции. От друга - очакванията са за бавно възстановяване на пазара на труда в страната, а това означава и слабо вътрешно търсене. Така изглежда, че двигателите, които могат да генерират ръст на икономиката, ще продължат да работят на ниски обороти. Това става ясно от публикувания от финансовото ведомство проект на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2014 - 2016 г., която предстои да бъде одобрена от Министерския съвет. Документът премества по-надалеч и годината, в която бюджетът ще излезе на нула. В предходната прогноза, изготвена по същото време миналата година, това се очакваше да стане през 2015 г. Сега дори и през 2016 г. държавните финанси ще са на минус 0.8% от БВП.