Проведоха бдение пред руското посолство в София заради Украйна

Пред посолството на Руската федерация в София от 18 часа се проведе бдение със свещи, организирано от инициатива "Бъдеще с памет".

Мотивът на организаторите е, че трябва да се заяви категорично, че мястото на България е в Европа, не в Евразия. "Да подкрепим суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да кажем НЕ на агресивното поведение на Путиновия режим", се казва в съобщението за организиране на събитието.

Според капитан 1-ви ранг от запаса Васил Данов каузата на Украйна е справедлива. Ако я караме така, както в момента, има реална заплаха за ескалация на напрежението между Русия и Украйна, каза Данов.

На въпрос: "Трябва ли НАТО да се намеси с военни части в Украйна, ако тя бъде нападната?", военноморският офицер от запаса заяви: "Алиансът не може да се намеси, защото има стриктни международни договори - самият Вашингтонски договор, всички правила не ни позволяват да се намесим пряко. Това би ни въвлякло в пряка война с Русия, която е ядрена сила. Всички други ресурси следва да бъдат използвани. Докато Украйна не стане член на НАТО, чл. 5 не може да бъде задействан.".

Според Иван Сотиров от Софийския форум за сигурност, България е заплашена от режима на руския президент Владимир Путин и ние сме една от най-заплашените страни след Украйна. Много по-големи държави от нас не могат да се противопоставят и това е смисълът България да е в НАТО - да участва в най-мощната система за сигурност, каквато е НАТО. Силните антинатовски настроения в България се подхранвали от Москва и в лицето на президента Румен Радев и ключови фигури от правителството се развивали руските опорни точки на хибридната война срещу България. "Източният фронт на НАТО сме най-заплашени от Русия", каза Сотиров и допълни, че сме искали само формално да сме членове на НАТО.

По-рано от администрацията на държавния глава Румен Радев обявиха, че на 15 февруари ще има заседание на КСНС за ситуацията с Украйна.

Припомняме, в последните месеци градусът на напрежението между Украйна и Русия се увеличава. От една страна Русия увеличава въоръжението си в близост до Украйна с оправданието, че обновява системите и провежда военни учения. От Кремъл заявяват, че ще изтеглят въоръжението си от Беларус след края на военните игри.

От своя страна Украйна е притеснена от засилването на сътрудничеството между Русия и Беларус и смята създаването на съюзната държава между Русия и Беларус за опасност.

Руският президент Владимир Путин обвини САЩ, че съзнателно създават сценарий, който да въвлече Русия във война, и пренебрегват опасенията за сигурността на Москва относно Украйна.

На 8 февруари 2022 г. сепаратистки командир от Донбас поиска от Русия подкрепление от 30 000 войници.

В Украйна пристигат самолети с военна помощ от САЩ. Украйна иска ПРО системи от САЩ, Русия скочи срещу "провокацията".

До момента Германия отказва да достави оръжия на Украйна. Същевременно Берлин е под сериозен натиск от свои партньори от ЕС, особено Полша, балтийските държави и САЩ, които настояват за отправяне на "ясни сигнали" към Москва.

На фона на това българският президент Румен Радев свиква второ заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) от началото на 2022 г. - този път за ситуацията около Украйна. Предишният беше за отношенията на България към Република Северна Македония.

Междувременно Русия препоръча на НАТО да изтегли силите си от България и Румъния. Тази позиция бе критикувана от българските власти.

Два дни след тази позиция - на 23 януари 2022 г. стана ясно, че испанска фрегата се присъединява към силите на Алианса в Черно море. Това предизвика раздор сред коалиционните партньори.

След съобщението за изпращане на испански кораби в акваторията на Черно море, военният министър публикува своето мнение в социалната мрежа Фейсбук и призова да не сме толкова чувствителни към регулярни изявления. Мнението му във Фейсбук бе определено като лична позиция от премиера Кирил Петков. Седмици по-късно Янев заяви, че се променя балансът на силите в Черно море.

Към момента има решение на Министерския съвет за временно включване на испански изтребители във въздушния контрол над страната ни - до 31 март 2022 г.

Междувременно Янев обсъди със съветника на Държавния департамент на САЩ Дерек Шолей усложнената среда на сигурност с оглед ситуацията около руско-украинската граница и ролята на НАТО.

По-рано днес от МО потвърдиха, че в нашата страна ще има 130 военнослужещи и 4 испански изтребителя Eurofighter EF-2000 Typhoon II.

След това Нидерландия ще изпрати два изтребителя F-35 от 5-то поколение, които ще пристигнат през април и май.