Индипендънт: Българската корупция е рак в политическото тяло на ЕС

Около 7:30 часа на 20 февруари един младеж с кестенява коса до раменете застана пред кметството в град Варна с протестен плакат и туба бензин. Това е 36-годишният Пламен Горанов, който бе водеща фигура в протестите срещу политическата корупция в най-бедната държава-членка на ЕС през тази година. Онази сутрин, той седна пред общината, извика искането си кмета на града Кирил Йорданов да подаде оставка, после изля тубата бензин върху себе си и драсна клечка кибрит. Единадесет дни по-късно той умря.

Два дни след този инцидент Кирил Йорданов подаде оставката си както искаше Горанов. Многo скоро след това министър-председателят Бойко Борисов, когото протестиращите също обвиниха в корупция и други престъпление, си отиде по същия начин – подаде оставката на цялото правителство. Така се стигна до предсрочни избори в България месец преди редовните такива. Така започва статия в британския вестник „Индипендънт“ на тема: „Българската корупция е рак в политическото тяло на ЕС, който расте и се влошава“.

Пламен Горанов и четиримата други активисти, които се самоубиха по същия начин, през февруари и март, за много кратко време постигнаха това, което години наред Европейският съюз не успя да стори чрез мъчителен и скъп контрол още преди присъединяването на България: Те хвърлиха ярката светлина на гнилото състояние на българската политика, и я принудиха да се промени.

България и Румъния преминаха през отказ от комунизма след падането на Берлинската стена, но реформите, които последваха по-скоро бяха козметични, а част от партийна номенклатура успя да се запази и в новите политически структури. Нищо съществено не се е променило оттогава, а днес този укрепен и гнил елит доминира в парламент и в икономиката, както в лошите стари дни. Те сплашват медиите и се смята, че са в съюз с организираната престъпност.

Всичко това представлява сериозен проблем за Европейския съюз – рак в политическото му тяло, който расте и се влошава с течение на времето. Една от силните страни на ЕС е пропагандата, чрез която разширява своите граници и волята да преобразува новите държави-членки, не само да съживи икономиката, но и да наелектризира и „пречисти“ политиката и да наложи съвременни ценности на обществото. Опитът на България доказва че тези способи не винаги работят и са неубедителни. Британските евроскептици обвиняват Съюза, че си пъха носа в нашите работи, но когато подобни смущения са наистина значителни ЕС не успя да се направи радикалните реформи, които трябваше, за да съживи и вкара в правия път своите нови попълнения – както в случая на България и Румъния.

Някои направиха паралел между името на Пламен Горанов и Ян Палах (чешки герой от 1969 г., който се самозапалва срещу нахлуването на съветските танкове), и Мохамед Буазизи, (тунизийски уличен продавач поставил началото на Арабската пролет). В същия дух, би трябвало да се направи паралел с първия тибетски монах, който умря по същия начин, през 1998 г., и започна вълна от самозапалвания на над 100 тибетски монаси за повече от десетилетие.

Сериозни гладни стачки – като тези в затвора Мейз в Северна Ирландия през 1981 г. и тези в Гуантанамо сега – са друга алтернатива на самозапалванията, но на забавен каданс, мудността продиктувана или от желанието да оставят отворена опцията за край или от липсата на достъп да бензин и кибрит. Но всяка решителна гладна стачка, като и самозапалванията са ярък знак за политически провал: в цивилизовани страни, нито една конфронтация не трябва да завършва по този начин, подчертава британското издание.

Ето защо оставката на кмета на Варна и на министър-председателя на България, се оказаха правилния отговор на българските смъртни случаи. Сега българите ще трябва да изберат това, което да замести досегашната политическа система и да си дадат сметка за всичко, което накара смъртта да стане движеща сила на евентуалните реформи, които предстоят.