85% подкрепят протестите

85% от анкетираните подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, 71% - срещу назначените (в Пловдив, Благоевград) областни управители, сочи изследване на „Алфа рисърч“. 33% искат оставка на кабинета, а 42% са против модела на конструиране и работа на новото Народно събрание и правителство.

Ето и основните изводи от изследването.

42-то Народно събрание и кабинетът "Орешарски" стартират своята дейност с много нисък кредит на подкрепа – 14% доверие за парламента срещу 39% недоверие; 23% доверие за правителството срещу 28% недоверие – което определя изключителната нестабилност на обществените нагласи и потенциала им за резки промени.

- Никога досега общественото мнение не е било толкова негативно настроено само един месец след избори. Знакови назначения във втория ешелон на властта - и особено личността и начина на избор на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС - мобилизират протестно общественото мнение до степен, която много рядко възниква толкова скоро след нов парламентарен вот. 85% от хората подкрепят протестите срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, 71% - тези срещу назначените (в Пловдив, Благоевград ) областни управители. По-поляризирано е отношението към появилите се искания за оставка на правителството – 51% ги подкрепят, 42% - не.

- В резултат от казуса "Пеевски" парламентарните партии бързо губят доверието на своите поддръжници. Най-сериозни са пораженията за БСП и "Атака". Разочаровани от поведението на партиите, за които са гласували, са 32% от симпатизантите на БСП и 40% от тези на "Атака". Успоредно с това нараства негативизмът и към коалиционните партньори, особено от страна на левите избиратели. Макар по-слабо негативи търпи и ГЕРБ – 16% от неговите поддръжници са с по-ниско доверие към партията си, отколкото са били по време на изборите.

- Единственият политик, чиито реакции след избора на Пеевски, печелят подкрепа и водят до по-високо доверие, е президентът Росен Плевнелиев. В резултат личният му рейтинг също бележи ръст - от 32% през март до 44% през юни.

- Най-високо одобрение от плана "Орешарски" срещат социалните мерки. Около 80% одобряват и очакват увеличаване на помощите за отглеждане на дете и за социално слабите, ежегодно индексиране на пенсиите, задържане цената на тока на сегашните равнища. Мерките в подкрепа на бизнеса се одобряват от около 50% от анкетираните. Негативни обаче са реакциите към премахването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места (51%), както и за рестарт на АЕЦ "Белене" (50%).

- Въпреки подкрепата за социалния и икономическия пакет от мерки негативните оценки за начина на работа на новия кабинет преобладават. Според 39% от анкетираните досегашните им впечатления от действията на правителството са, че те са принципни, в полза на обществото. Мнозинството, 53%, обаче са на мнение, че те са в интерес на тесни икономико-политически кръгове.

- Събитията, белязали първия месец от работата на кабинета "Орешарски", обуславят твърде ниски очаквания за продължителността на неговия живот. 18% смятат, че той ще изкара пълен мандат, 20% му дават около едногодишен срок, а 37% - едва няколко месеца. Доколкото в политиката очакванията са както резултат от действията на управляващите, така и предпоставка за бъдещите реакции на избирателите, може да се обобщи, че този кратък хоризонт вещае висока социална чувствителност към всяко управленско действие и непредвидим развой на обществените нагласи.

- Отношение към парламента и дейността на политическите партии в него 42-то Народно събрание стартира дейността си с 14% положителни оценки и 39% - отрицателни. Това е най-ниската начална точка за целия период, в който "Алфа Рисърч" провежда своя мониторинг (от 1997 г.). Предишният парламент, който също беше твърде оспорван, достига подобни стойности след около две години работа.

Председателят на парламента Михаил Миков се ползва с малко по-високо доверие (19% позитивни оценки) и най-вече – с по-ниско недоверие (24%).

Парламентарните партии, които хората идентифицират като подкрепящи правителството, са БСП (96%), ДПС (94%) и "Атака" (65%). И докато в мнозинството си симпатизантите на БСП и ДПС одобряват позицията на своята партия (оценките отразяват принципната подкрепа за кабинета преди последните събития), то тези на "Атака" в съотношение 60%:40% се дистанцират от позицията на партията, за която са гласували.

Президентът Росен Плевнелиев е единственият политик, който за периода от последното проучване на "Алфа Рисърч" – март 2013 г. – бележи значителен ръст на доверие. Преди три месеца той събира 32% положителни оценки за дейността си и 19% отрицателни, докато в момента – 44% положителни и 17% - отрицателни.

Позитивно оценена е и позицията на Росен Плевнелиев по казуса "Пеевски", който взриви общественото мнение и ерозира доверието в политическите сили и премиера. 30% от анкетираните заявяват, че реакциите на президента след петъчния мълниеносен избор на Делян Пеевски за шеф на ДАНС са повишили доверието им към него, 54% са запазили отношението си непроменено, и едва 15% са се разочаровали.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева се ползва с традиционно високо доверие – 61% положителни оценки и 10% отрицателни.

Отношението към съд, следствие и прокуратура остава в рамките на познатите нива от около 10-12% доверие и 45-48% недоверие. Главният прокурор персонално печели три пъти по-високо доверие, отколкото оглавяваната от него институция. За първи път представител на този пост се ползва с повече доверие, отколкото недоверие. Сотир Цацаров събира 31% позитивни оценки за работата си, 24% отрицателни, 45% от анкетираните нямат определено мнение или заемат изчаквателна позиция.