"Личното ми убеждение е, че рейтинговата система е едно от най-добрите неща, които се случват в последните години. Тя спомага изключително много на учители и кандидат-студенти. Рейтинговата система е от изключителна важност и за факултетите." Това заяви на брифинг служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Той обяви, че 54% от завършилите висше образование се реализираха в сфери, които дори не изискват такова. Затова е важно да се разработват механизми, които да кореспондират с пазара на труда.
"Има по-добра реализация на завършилите, подчерта пак той и добави, че тази система е с важно значение, защото чрез нея могат да се реализират целите", каза още министърът.
Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда", каза той.
"Рейтинговата система на висшите училища в България е една от най-добрите в света и тя е създадена с идеята да ориентира кандидат-студентите в кое висше училище и в кое професионално направление да изберат да учат, както и какви са техните перспективи за обучение и за реализация".
Проф. Пенов подчерта, че е редно да продължи политиката за поддържане на качеството в университетите. По думите му насърчителните мерки са дали резултат.
Актуализираните данни в системата също така показват продължаващо повишаване на дела на чуждестранните студенти в България, както и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ (3456 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“ (2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.), „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ (2634 лв.) и „Металургия“ (2510 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.). Сравнението спрямо миналата година показва, че първите по облагаем доход имат увеличение на заплатите с 400-500 лв..
Въпреки тези позитивни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под и около 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,7%). Най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Медицина“, „Военно дело“ и „Теория и управление на образованието“, а най-ниска сред завършилите „Туризъм“ (21%). Най-голям дял (над 90%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията „Теория и управление на образованието“, „Военно дело“ и „Фармация“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ (67%).
Най-много действащи студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 999, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се обучават половината от студентите в страната. Другата половина се обучават в останалите 43 висши училища. В Софийския университет се обучават повече студенти отколкото в 22-та университета с най-малък брой студенти в страната, взети заедно.
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ – над 69%, „Теория на изкуствата“ – 54%, „Изобразително изкуство“ – близо 43% и „Администрация и управление“ – близо 42%.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ЕС фен
на българските ВУЗ-ве. Хвала.
12:07 14.11.2022
2 Учуден
12:16 14.11.2022
3 Вапрос
Коментиран от #4
12:24 14.11.2022
4 Да, да
До коментар #3 от "Вапрос":
По-добри са от шуменския университет!12:32 14.11.2022
5 буболина
12:32 14.11.2022
6 Гана
13:57 14.11.2022
7 Мемфис
14:04 14.11.2022
8 ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ БОЙКО Е ДОКТОР НА НАУКИ
19:25 08.12.2022