16 март 1978 г. Легендарната треньорка Жулиета Шишманова загива в авиокатастрофа

На 16 март 1978 г. самолет „Туполев 134” (TU-134) с редовен полет София – Варшава се разбива в 13:52 часа в коритото на река Бриша, между селата Габаре, Тлачене и Върбица.

Загиват всичките 73-ма души на борда - 7 човека екипаж и 66 пасажери – от тях 27 българи и 39 поляци, припомня Ивайло Никодимов за "Карта на времето".

Това е една от катастрофите с най-много човешки жертви в историята на българската гражданска авиация.

Сред загиналите са Жулиета Шишманова (треньорка на националния отбор по художествена гимнастика) и нейните възпитанички, Снежана Михайлова (пианистка), юношеския отбор по футбол на България, Януш Вилхелми (министър на културата на Полша), членове на Полска правителствена делегация и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Причините за катастрофата и досега не са установени.

Известно е, че след достигане на височина 4900 метра, самолета внезапно се завъртял на 1350 и започнал да се снишава с огромна скорост.

Някъде към Голяма Брестница авиодиспечерите, които контролират полета, изведнъж забелязват, че машината изненадващо завива наляво и взема западен курс на 270 градуса. Наземните служби тутакси настояват пилотите да доложат какво става.

След още 25 км авионът се отклонява надясно със северен курс и изчезва от радиолокационния монитор в диспечерската кула. По-късно се разбира, че в 13,52 ч. самолет ТУ-134 с идентификация LZ-TUB се е разбил в района на врачанското село Тлачене.

“В деня на трагедията бяхме светкавично изстреляни на мястото на произшествието”, спомня си за nabore.bg патоанатомът доц. Д-р Йордан Калчев, член на специалната правителствена комисия.

И разказва, че са намерили много кости, силно натрошени. Най-голямото парче от тяло било 17 кг – някъде от тазовата област, но не могли да определят дали е на мъж или е на жена. Мускули не открили. Всички по-меки тъкани били пръснати на хиляди молекули.

Смъртните актове подписали по документите за полета.

“Останките на самолета бяха колкото кутрето ми. Хората сякаш бяха специално накълцани на парченца. Часовници, монети и всичко останало бе като че ли натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.” - това са спомените на тогавашния кмет на с. Тлачане Ненчо Цонев.

Той казва още, че цяла седмица са търсили черната кутия на самолета. Преровили околността сантиметър по сантиметър, но напразно. На мястото нямало и следи от огън. А резервоарът на машината бил пълен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км/ч.

Според една от версиите катастрофата е предизвикана умишлено, за да бъде унищожен елитът на художествената ни гимнастика.

През 1979 г. - една година след трагичния инцидент, в близост до мястото на катастрофата със средства на близки и роднини на загиналите и при съдействие на БГА „Балкан” е издигнат паметник. Това е единственият паметник в България, посветен на жертвите на самолетна катастрофа в мирно време. Изработен е от полиран гранит, височина 3 метра, скулптор – неуточнен.

Надписи върху лицевата страна на паметника:

НА 16 МАРТ 1978 Г. ТУК КАТАСТРОФИРА САМОЛЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ. ЕКИПАЖ НА САМОЛЕТА Й. ЙОРДАНОВ, ХР. ХРИСТОВ, М. ХРИСТОВ, Г. КОСТАДИНОВ, Ж. ПОПОВА, Р. КОНДАКЛИЕВА, В. ПАСКАЛЕВА.

Надписи върху лявата страна на паметника:

Р. БОБЧЕВА, Д. ИВАНОВ, ИВ. ИВАНОВ, Н. ЛАЛОВА, АЛ. ХРИСТОВ, Н. КОЦЕВА, В. КРЪСТЕВА, В. БОБЕВА, Й. КОСТОВА, ИВ. ПЕТРОВ, Н. ЦАКОС, Г. ХИТРОВ, Т. НЕНОВ, В. КАРАМЕЛСКИ, А. КАРАМЕЛСКА, СТ. ЗАДГОРСКИ, Н. ЗАДГОРСКА, ЕМ. ТОПАЛОВА, Р. СТЕФАНОВА, ЖУЛИЕТА ШИШМАНОВА, СНЕЖАНА ВЪРБАНОВА, М. ИВАНОВ, КР. ГЕОРГИЕВ, В. КИРИЛОВА, АЛ. ПЕТРОВА, С. ПОПОВА И Г. ДИМИТРОВ.

Надписи върху дясната страна на паметника:

J. WILHELMI, J. TABOR, M. SAMET – NIECIKOWSKA, M. KOLASA, T. LECH, CZ. DAWIDCZUK, T. WLODARCZYK, W. STACHOWIAK, L. BATKIEWICZ, M. SKALIK, J. PYRZAK, T. SZTYK, W. GELO, J. ZDANIUK, M. ZURAWSKI, R. BUDKA, F. PISZCZ, W. PISZCZ, H. LUL, L. KOWALCZYK, D. KOTOWSKA, D. EINBERG, K. ORDINSKA, D. SZKORUPA, J. ZAKOSCIELNA, M. KAZMIERCZAK, K. DAIEWSKI, T. WENETIS, W. STASIAK, S. SLAWSKA, S. DUDEK, W. NADZEIAREK, K. OTOCKI, K. SOLICH, A. SIMAN, J. NIGHTINGALE.

При откриването, паметника е бил с метална ограда и през вратичка, по тротоарни плочки се е стигало до него.