Разследването на авиокатастрофата на Граф Игнатиево: 7 секунди е липсвала комуникация между самолета и кулата

Липсвала е комуникация между кулата и самолета в критичните секунди на фаталния полет на Граф Игнатиево, при който загинаха двама от най-добрите ни военни пилоти през септември. Това са показали записите на разговорите между наземното ръководство на полета и загиналите летци.

Това съобщи БНТ. В доклада на "Военна полиция" и министерство на отбраната е разчетена цялата информация за фаталния полет от т.нар. черна кутия.

Критичната част от полета е продължила седем секунди. За това време Петко Димитров и Венцислав Дункин е трябвало да вземат решение и да предприемат действия за излизане от опасната маневра, за да спасят живота си. Това става ясно от данните, които са разчетени от черната кутия и доказателствата, които разследващите са събрали до момента. Докладът изготвен от "Военна полиция" и военното министерство тази сутрин е предаден във военно-окръжната прокуратура в Пловдив, съобщи специално за "По света и у нас" военно-окръжният прокурор майор Христо Анчев. Така вече ще може да се назначи и ключовата авио-техническа съдебна експертиза, която да отговори на най-важните въпроси на разследването.

БНТ: Каква информация се съдържа в тази черна кутия?

Тази черна кутия съдържа, най-общо казано, данни за различните параметри на различните агрегати на самолета, данни за скоростта, за височината, тя съдържа доста данни. Но, това което може би е интересно за публиката, конкретно тази черна кутия не записва разговорите между пилотите, ако имало такива", обясни военно-окръжният прокурор на Пловдив майор Христо Анчев.

За разследващите, обаче от ключова важност са разговорите по време на самия полет.

"Между ръководителя на полета или т.н. "кула" и пилотите разговорите ги има, тъй като те се записват отделно от черната кутия. Предполагам, това ще е интересно, там вече в "сюблимния момент", така да го кажа, разговори няма. Решаващите секунди са 7. Това е моментът, в който може би нещата вече стават необратими, но кой е виновен за това, тепърва ще се установява", каза майор Христо Анчев.

Целта на разследващите е да установят правилността на действията на всички участници в полета, както в самолета, така и на земята. Внимателно се анализира влизането в опасната маневра и действията след това.

БНТ: Кой е трябвало да вземе решение да прекрати тази маневра?

Ръководителят на полета разполага с възможност да го спре. Но ако прецени, че не трябва да продължи, че е изключително опасно. А неговата главна задача не е това.

БНТ: Важно ли е за Вас за изследвате от тези записи и страничните шумове, дали някой не е оказал влияние, натиск за приемане на прекомерен риск?

Да, и това ще се изследва, но за да е ясно всичко това, за което питате, трябва да се изготви експертизата, за която ви казвам", добави военно-окръжният прокурор.

Работата по експертизата ще започне още през следващата седмица. Като в нея ще бъдат подробно изследвани и останките на катастрофиралия самолет и показанията на вече разпитаните над 30 свидетели.

Част от военнослужещите, свидетели на катастрофата, ще бъдат разпитани и пред съдия. Катастрофиралият L-39 "Албатрос" се съхранява в специален хангар, в авиобаза "Граф Игнатиево", но под постоянна охрана. А черната кутия, намерена край останките на самолета се съхранява на друго място.

За разследващите е важно заключенията за техническото състояние на самолета да се потвърждават от данните в черната кутия. Това е наложило транспортирането ѝ до Чехия да бъде строго охранявано.

"И затова в мое присъствие и на двама експерти от Министерство на отбраната, с военен самолет беше превозена до фирмата производител в Чехия, Прага.- Там беше свалена информация, успешно", обясни военно-окръжният прокурор.

По същия начин е върната в България и е приложена като веществено доказателство, за да може във всеки момент обективността на данните да бъде проверена.

Припомняме, че военен пилот загина по време на нощно учение с изтребител МиГ-29, който падна на 9 юни 2021 г. в морето край Шабла. По случая бяха обвинени двама военнослужещи за причиняване на смърт заради немарливост. През септември миналата година обаче Военната прокуратура прекрати разследването с мотив, че не може да се търси дисциплинарна отговорност от длъжностни лица от Военновъздушните сили заради изтекла давност.