Трудно се намират специалисти, които да работят в НИМХ

Метеорологията е интересна тема, която занимава много хора, не само професионалисти, но и любители. Цялото ни общество е засегнато и се информира за времето по простата причина, че ние сме зависими от него. Ние като Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) освен с богата оперативна дейност, имаме и доста научен потенциал – правят се научни изследвания, развиват се числени модели с малка стъпка по времето, т.е. с доста добра резолюция. Може би, както навсякъде, е доста трудно да се намерят специалисти.

Това каза в интервю за БГНЕС главен асистент Анастасия Стойчева, ръководител на Департамент „Прогнози и информационно обслужване“ и оперативен синоптик в НИМХ.

„По-голямата част от нас, поне що се отнася до метеоролозите, завършват Физическия факултет на Софийския университет, катедра „Метеорология и геофизика“. Там се придобиват знания, които подпомагат анализа на атмосферата“, отбеляза тя и обясни, че самата атмосфера се описва и всички процеси в нея подлежат на законите на геофизичната хидродинамика, или това са голяма част от всеизвестните ни закони, които учим в средното училище, но надградени в доста голяма степен.

Стойчева посочи, че термодинамиката е част от науките, които се изучават и има все по-малко хора, които завършват тази специалност. „Но затова ние пък работим много тясно с колегите от СУ, катедрата по метеорология и геофизика“, добави тя.

Ръководителят на Департамент „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ заяви, че се прави всичко възможно, за да се създадат добри условия, където младите хора да могат да се развият. „Ние сме едни от малкото щастливци тук, в дежурната стая на синоптиците, където имаме млади хора, но в интерес на истината намирането на специалисти в нашата сфера е доста трудно“, подчерта Стойчева.

В НИМХ работят над 1000 души, като има и четири филиала в страната – в Плевен, във Варна, в Пловдив и в Кюстендил. „Работят хидролози, хидрогеолози, метеоролози, химици, математици, най-различни професии, така че да покрием нуждите от това да анализираме и изследваме атмосферата“, допълни оперативният синоптик и посочи, че голяма част от хората, които работят в НИМХ, са свързани с наблюдението на атмосферата, или това са наблюдателите във всички 42 метеорологични станции в страната.

Част от тези станции, съобщи Стойчева, са високопланински, като най-високата наблюдателна станция на Балканите е именно тази на връх Мусала. „Като цяло голяма част от наблюденията се покриват от наблюдатели. От последните 2 – 3 години започна и автоматизация на наблюдателната ни система, т.е. имаме и доста обширна система с автоматични станции, които отчитат валежи, тя е изключително полезна за нашата работа“, обясни още ръководителят на Департамент „Прогнози и информационно обслужване“.

Стойчева коментира и че имахме зима с доста топли температури. „По-голямата част от месеците бяха с температури над климатичните норми, обобщението на зимния сезон предстои“, каза тя и добави, че въпреки това имаше и студени нахлувания, при които зимата се проявяваше в истинския си характер. „Има такива зими. Назад, ако отворим архивите, можем да намерим зими, които са били с такива високи температури и с малко снеговалеж“, отбеляза оперативният синоптик.

Пролетта, сподели Стойчева, като цяло ще е по-продължителна. „Ще има и студени нахлувания, едното от тях очакваме съвсем скоро, в началото на следващата седмица, така че нищо чудно март месец да го приключим с един хубав мартенски сняг“, прогнозира тя и допълни, че той не може да се задържи дълго и най-вероятно ще се отнася повече за планинските райони, за Предбалкана, за Североизточна България, както и че продължително задържане на снежна покривка вече няма как да има.

Въпреки, че пролетта може и да ни изненада със сняг в края на месец март, засега не се вижда нещо извънредно, освен че ще започне доста динамично и ще продължи малко по-дълго, т.е. ще имаме по-продължителни захлаждания и такива нахлувания, които ще ни навеждат на мисълта, че зимата скоро си отиде.

„Всички, които са свързани с метеорологията, нека да не губят интерес към това, което ни заобикаля и въпреки трудностите, да продължават да се интересуват от новостите в нашата наука и да успеем някак си напред да придвижваме всичко онова, което ни засяга – всички се интересуват от метеорологичното време, от климата и процесите, които така или иначе повлияват нашето ежедневие“, призова в заключение Стойчева.