Божидар Божанов: Усещането за нечестност в изборите от 2 април е разбираемо

Тези дни се появяват множество публикации с проблемни изборни протоколи и грешни сумирания. На официалната пресконференция на Продължаваме промяната – Демократична България позицията ни беше, че проблеми има и те трябва да бъдат посочени и решени, и макар че тяхното натрупване едва ли би променило крайния резултат, всеки глас има значение. Подкрепям тази теза и нейното спокойно артикулиране, като ще опитам да обясня детайлите и какво точно виждаме.

Първо, усещането за нечестност е разбираемо. Имаше много секции с проблеми с машините, заради това, че ЦИК не осигури тестове с реалната хартия и реалните ролки и те, оказа се, не работят добре с машините. Има секции с фрапантни грешки, има секции с поправяни протоколи, има лошо организиран процес в СИК, както се видя на камерите. Доста секции не излъчваха на живо, протоколите на РИК и дори финалният има несъответствия при сумирането, имаше и много сигнали за купуване на гласове. Тези проблеми произтичат от пропуски в Изборния кодекс и грешки на изборната администрация. И за почти всеки от тези проблеми сме предупреждавали. Но да ги разгледаме един по един:

1. Разминавания между машинните данни и протоколите на СИК (т.е. човешкото броене). В много случаи (1/5 от секциите) имаше такива разминавания. Това беше очаквано и го казвахме много пъти – машината е по-добра от хората в това да брои и да смята. В крайна сметка, обаче, разликите са пренебрежимо малки. ППДБ имаме отчетени с 1458 гласа по-малко от секционните комисии спрямо машините. Да, не е редно да има такива грешки, защото всеки глас е важен и ние затова се борихме да останат машинните данни за такъв тип проверка, и настоявахме пред ЦИК тя да се случи в РИК, за да може да се отстраняват. Но именно заради тези усилия, злонамерени системни манипулации по-скоро няма – това са очаквани грешки при броенето, каквито винаги е имало. Между другото, ГЕРБ също са надолу с 894 гласа от тези грешки. Отговорността за тези разминавания е на мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП и на ЦИК, които отказаха машината да вади протокол.

2.Сериозни разминавания в някои секции – да, има такива секции, в които има разлика 10-20-40-80 гласа в ущърб на ППДБ. Тези секции са малко на брой (аз при предварително сваляне на данните открих 13 такива). От това, което изглеждах на видеозаписите (не съм изгледал всички), са заради хаотична работа в секционната комисия, а не злонамерени. Но трябва да предотвратяваме такива грешки, за да не бъдат скрити в бъдеще зад тях злонамерени действия.

3.Проблеми с контролите – многото грешки в протоколите поставят под съмнение наличието на контроли. Реално, обаче, контроли има и те са сработили. Просто районните комисии приемат протоколите „в червено“ (т.е. с яснота, че има грешки по тях) и ги предават на ЦИК така. След това ЦИК анализира всички тези несъответствия. Поправя грешките там, където може (чл. 301), и описва всичко в доклад, който вече е публичен. В крайна сметка от тези неизлезли контроли разминаванията са незначителни в крайния резултат, но отново показват, че натрупването на проблеми от Изборния кодекс води до повече грешки.

4.Грешно събиране на данни в протоколите на РИК и финалния на ЦИК – когато отворите протокол на РИК, особено в 24-ти МИР, бие на очи, че хартия+машина не е равно на „Общо“. Това изглежда неадекватно, и е, защото ЦИК е приело, че колоната „общо“ също е първична данна, както другите две колони. И когато в СИК не съберат две числа правилно, това се пренася с натрупване в районния протокол. Това можеше да бъде коригирано в РИК, но нито ЦИК, нито РИК са взели такива решения за няколко секции и накрая изглежда, че изборните органи не могат да съберат две числа. Реално и там разминаванията са малки (-109 гласа за ГЕРБ, -173 за ППДБ), но отново проблемът е резултат и от Изборния кодекс, и от действията на ЦИК. И заради липсата на ясно обяснение, създава сериозно недоверие. Любопитното е, че след повторната проверка такива грешки има само в няколко секции. Тази, която допринася за почти цялото разминаване в сумите е секция 244606040 в София, където са писали резултата в полето за „хартия“, и са оставили „машина“ и „общо“ празни. И нито РИК, нито ЦИК са коригирали тази очевидна грешка. Една секция не променя изборите, но заради нея се създава усещане за манипулации.

5.Проблеми с машинното гласуване – на много места ролките и хартията бяха неподходящи, а тъй като не бяха тествани предварително, изборната администрация разбра това в изборния ден. Ще цитирам член на ЦИК (от квотата на БСП), който в средата на март казва следното. ЕМИЛ ВОЙНОВ: „Уважаеми колеги, аз считам, че ако специализираната хартия с утвърдените защити не бъде удостоверена от органите, които са оторизирани от Изборния кодекс да извършат удостоверяване, и се появи някакъв проблем с хартията в изборния ден, то може машинното гласуване да се компрометира и Централната избирателна комисия да носи отговорност в такъв случай, че не е взела всички мерки да бъде удостоверена тази хартия.“. Тези проблеми можеха да се решат, ако ЦИК беше изпълнило в пълнота параграф 55 от Изборния кодекс (предложен от нас) за провеждане на експерименти с реалната хартия. Но нетният резултат и от тях е няколко двойни гласувания, докато излезе разписка, което пък допринася за по-големия брой разминавания в протоколите, обяснено по-горе

6.Без видеоизлъчване в 2639 секции, както и липса на видеоизлъчване в някои от определените като „рискови“ секции. Тук има два аспекта – първият е, че телекомите нямат добро покритие навсякъде (именно затова в плана за възстановяване има проект за високоскоростна свързаност в отдалечени райони). Това беше известно, очаквано и макар да нямаше информация за точната бройка секции, очакванията бяха за между 2 и 3 хиляди. Това не значи, че телефоните не са били включени и че няма запис – записите очаквам да бъдат качени съвсем скоро. Малко по-високият процент рискови секции без излъчване (26.9% спрямо 22.7 от всички, изчислено на база на качените видеа) също е обясним отчасти с покритието. Тъй като тези често са по-отдалечени места, е очаквано при тях липсата на излъчване да е по-масова. Това се потвърждава и от по-високия процент секции с лошо качество на излъчването в рисковите секции, което също може да се извлече от сайта evideo.bg. Трябва да имаме предвид, че секция се определя като рискова по много критерии, но основните са свързани с различни гласувания на големи групи избиратели на различни избори – иначе казано на едните избори са купени гласовете за една партия, на другите за друга, а на трети МВР си е свършило работата и не са излезли да гласуват. Това няма да се види на камерите. То се случва преди изборния ден и в самия изборен ден. Камерите бяха добър превантивен инструмент – когато знаеш, че нещо снима и записва, не си склонен да правиш фрапантни нарушения. В тези секции, между другото, членовете на СИК не знаят дали има излъчване или не. Има и секции с невключени телефони, като предстои да видим кои са те, но предвид горната статистика, не очаквам да има значително изкривяване.

7.Липса на паравани – вместо тях се ползваха старите тъмни стаички, което позволява снимане за доказване на купен и контролиран вот. Тук доброто законодателно намерение се срещна с невъзможността на изборна администрация, местна администрация и централна администрация да изпълнят закона. ЦИК не каза какво точно значи параван, а общините и правителството на закупиха такива. Ако има нарушение, което смятам за сериозно, това е именно липсата на паравани. Но можем да го отдадем отчасти и на кратките срокове заради предсрочността на изборите. На следващи избори се надявам ЦИК, Министерски съвет и общините да поправят пропуска с параваните.

8.Купуване на гласове – това е най-сериозният проблем на българските избори, не само на тези. От всичко изброено, то има най-значителен ефект върху крайния резултат. То обаче не е в компетенциите на ЦИК и не е пряка част от изборния процес (като изключим горната точка). Купуването на гласове е функция на много други проблеми в обществото, вкл. на нереформираната прокуратура и неспособността на МВР да противодейства достатъчно ефективно. Осъдени за купуване на гласове сигурно ще има, но те не купуват за себе си, а за някоя партия, и това става с нейното или одобрение, или затваряне на очи. Има необясними преференциални резултати из страната, които допринасят за усещането за нечестност. Трябва най-после купуването на гласове да спре и партии, които имат претенции да представляват големи групи избиратели, да се откажат от тези престъпни практики.

9.Протокол на флашка с електронен подпис в бъдещето – Бърд са открили една секция, в която електронният подпис на машинния протокол е с дата в бъдещето. Това е интересно наблюдение и повдига въпроси, на които опитах да дам отговор вчера във Фейсбук. Накратко – това е само една секция, в която няма разминавания с данните на СИК, и грешката най-вероятно е при настройването на машините в складовете. ИО не може да копира ключове от картите, но както много пъти сме предлагали, трябва публичните ключове на всички карти да се публикуват преди изборния ден

Всичко това дава усещане за нещо нередно, за нещо манипулирано, за нещо нечестно. Но все пак изглежда, че няма основания да смятаме, че поправянето на грешките ще промени резултата. Няма основания, обаче, и да ги игнорираме, и ще предприемем действия в тази посока в парламента.

На тези избори няма сериозни разминавания между протоколите от СИК и данните на флашките. Разминаванията са далеч от гласовете за дори един мандат (който изисква малко под 10 хил. гласа). Грешките в протоколите на СИК, РИК и ЦИК след повторните проверки също са сумарно около 1000 гласа за всички. Но грешки, които не променят резултата на парламентарни избори, могат да променят всичко на предстоящите местни избори, при които няколко десетки гласа могат да променят кмета на дадена община или баланса в общинския ѝ съвет. И това е още една причина да направим така, че да не се случват.

Купуването на гласове не изглежда да има значителен ръст, но не е и намаляло. Затова съм подготвил въпрос към МВР, с който да получим по-добра представа за действията им.

Между другото, добре че спасихме данните от флашката в Изборния кодекс, за да можем да сме сигурни за мащаба на грешките и да можем да го проверяваме в реално време, още докато излизат резултатите и да подаваме разминаванията на ЦИК за проверка, както и направихме. Иначе няколко такива протокола щяха да имат още по-силен публичен ефект и да подкопаят още повече доверието в крайния резултат.

Това, че многото грешки и несъвършенствата в процеса не водят до сериозни изкривявания на тези избори е добре, но не трябва да ни успокоява – всеки глас е важен и трябва да бъде отчетен правилно. Особено на местни избори. Не ни успокоява и това, че при приемането на кодекса посочихме риска за много от тези проблеми. Нужно е, при наличие на парламентарно време, спокойно да решим какъв Изборен кодекс искаме. Не „на коляно“, не със сила, не с лудитски пориви за борба с технологиите и не със среднощни заседания. Този изборен кодекс не е добър, създава условия за всички тези грешки и за недоверие в изборния процес. Нашата работа е да ги посочваме и решаваме без рушим и малкото останало доверие.