Владимир Трифонов пред ФАКТИ: Живеем в епоха, в която правото на силата май е по-важно от диалога (ВИДЕО)

Разговорът, който се състоя на ниво президенти между Китай и Украйна, е бил по инициатива на украинската страна. След него двете страни акцентираха на различни неща. В обръщението на украинския президент преобладава информацията, че споразумение може и да има само ако се запазят границите на Украйна такива, каквито са до началото на 2014 година. В акцентите от страна на Китай се набляга на това, че е най-добре да се започне един процес на преговори. Видимо е, че Китай смята, че в една ядрена война не може да има победител, защото така ще се засегне цялото човечество. И затова единственото жизнеспособно решение на този конфликт е да има преговори. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговори“ доктор Владимир Трифонов, политолог и международен политически анализатор.

„Също така Китай ясно даде заявка, че ще иска да играе по-активна роля в намирането и постигането на тази цел. Пекин е готов да изпрати бившия посланик на Китай в Русия, който 16 години е работил в Москва и отлично знае руски, така че ще комуникира спокойно и с двете страни без преводач, да води преговори. Китай са готови да влязат в тази отговорна мисия, защото таят надежди, че поне някакъв преговорен мирен процес може да бъде задействан. Вече в повечето от изминалите 12 месеца нямаме никакви сериозни индикации за преговори, за каквото и да било споразумение между Русия и Украйна. И е важно да се отбележи, че този разговор между Китай и Украйна става седмици преди широко анонсираното от западните средства за масова информация предстоящо украинско настъпление. Очевидно това е един ход на Китай, който е свързан с това да се пристъпи към преговори, ако е възможно, преди военните действия да ескалират. Този ход на Китай очевидно е в точното време“, добави политологът.

Попитан дали можем да говорим днес за Студена война във вида, в който тя бе до 1989 година, той каза, че тогава страните спазваха все пак някакво благоприличие, някакво уважение.

„И в най-горещите кризи те се стремяха да съгласуват противоречията си през преговори. Визирам най-тежкият период от Карибската криза – 1962 година, която доведе до перспективни разговори и последвано разоръжаване. После през 70-те години започна една тенденция към по-конструктивно сътрудничество. Срещата Никсън-Брежнев – в Хелзинки, съдейства много за разоръжаването. Но сега сме в различна ситуация. Някак преговорите загубиха своето значение в международната политика, а Китай се опитва да ги изведе на преден план. Днес живеем в епоха, в която правото на силата май е по-важно отколкото провеждането на диалог. Дали това ще се промени, дали тази тенденция към легализация на международните отношения ще се задълбочи, или не… Разбира се, винаги е добре да търси диалог и разбиране, да се търси устойчива стабилност. Това е възможно само ако има желание и от двете страни“, добави той.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.