В битката за повече приходи в бюджета: Работодателите ще връчват на служителите си фишове на МВР

В безсилието си да се справи със събирането на глобите за нарушения по пътищата МВР опря до работодателите. От министерството са решили да натоварят шефовете на фирми със задачата по връчване на фишове и наказателни постановления, съобщи "Сега".

Нововъведението е предвидено в преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет и е било категорично отхвърлено като несъстоятелно от министерството на електронното управление при съгласуването на законопроекта. Въпреки това текстът е минал. Финансовото министерство си е затворило очите и срещу други сериозни критики за предвидени промени в различни закони и инициативи за повишаване на приходите в хазната.

Това става ясно от информация за протеклата съгласувателна процедура по проектобюджета. Очаква се днес законопроектът за държавния бюджет да влезе на първо четене в зала на извънредно заседание на парламента.

Предложението за включване на работодателите като звено по връчване на издадени фишове и наказателни постановления е заложено от самото вътрешно министерство в изготвения и публикуван през май за обществено обсъждане проект за промени в закона за движение по пътищата.

С промените се разширяват възможностите за връчване на фишове и постановления. Занапред когато наказанията се връчват лично на нарушителя, това ще може да се прави не само от КАТ, но и от други служители на МВР. Работодателите влизат в играта при електронното връчване на фишове и постановления. В такъв случай от тях се иска да връчат съответните документи лично или през служител, натоварен с приемането на книжа в съответната фирма.

Не се разбира как ще пристига самият фиш и наказателно постановление. Предвидено е като способ на електронно връчване занапред да се ползват лицензирани пощенски или куриерски услуги, които пращат фиша на адреса на нарушителя, но не е ясно дали те ще имат право да пращат документите и на адреса на работодателя.

Министерство на електронното управление остро е разкритикувало предложението и е настояло да отпадне, но безрезултатно. „Липсва нормативно установено задължение по адрес на работодателите да извършват действия по връчването на електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на МВР.

Работодателите, които се явяват и данъкоплатци, не могат да са връчители, с вмененото им по своето естество публично задължение, и да им се налага административна тежест за дейност, която е изцяло в компетентността на МВР“, са написали от министерство на електронното управление при съгласуването на проектобюджет 2023. Критиката не е приета.

Отговорено е само, че по текста е извършена редакция и освен единствено от работодател, какъвто е бил първоначалния вариант, връчването ще може да се прави и от негов служител, отговарящ за документооборота. Министерство на електронното управление има и множество други забележки – за издаването на фишове, което занапред ще може да става и извън местата на местонарушението, критикува реда за издаване на дигитален образ на издадени наказателни постановления и т.н.

Това не е единствената недомислена разпоредба в законопроекта за държавния бюджет. Изменянето на много закони чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет е било разкритикувано от правната дирекция на Министерския съвет. Според юристите на МС по този начин промените се предлагат без детайлни мотиви и в нарушение на изискването в Закона за нормативните актове за провеждане на процедура за обществено обсъждане.

Сходни критики към законопроекта отправиха и независими анализатори. От МФ обаче не приемат тази критика с аргумента, че към законопроекта има подробна тригодишна бюджетна прогноза, в която промените били описани, основната част от промените са били подложени на обсъждане. Ситуацията с проектобюджета е и необичайна – приема се късно и няма време за повторни обсъждания, счита МФ.

Липсата на обществено обсъждане и детайлна аргументация на предлаганите в данъчните и други закони промени е довело до отрицателни становища на ресорните министерства по много от предложенията. Така например правосъдното министерство е отказало да подкрепи предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които се въвежда забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти и автомобили, учредяването на ипотека или залог при наличие на непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения. И сега има ограничение, но спазването му е на декларативен принцип. Занапред се вменяват нови задължения на нотариусите и съдиите по вписвания да правят служебни проверки за такива задължения.

От МП счита, че във вида в който се предлагат, текстовете нарушават конституционното право на собственост, а събирането на дължимите суми по хазната следва да се случва в рамките на обичайния ред без да се прехвърля като задължение на нотариуси и съдии по вписванията.

В съгласувателната позиция на енергийното министерство пък направо се съдържа твърдение, че държавата се опитва да накара Българския енергиен холдинг да предприеме противоправни действия във връзка с изплащането на дивидент. Новото правителство реши да завиши дивидента на БЕХ на 1,58 млрд.лв. при положение, че печалбата на дружеството за 2022 г. е в размер на 582 млн. лв.

Според МФ обаче до тези ниски числа се е стигнало заради обезценки в годишния финансов отчет на дружеството, които може да не се правят. МФ настоява отчетът да бъде променен. Индивидуалният годишен финансов отчет вече е проверен и заверен от независим финансов одитор, липсва правно основание ръководството на БЕХ да вземе решение за корекции в отчета, пишат в становището си от енергийното министерство. Големият дивидент от БЕХ е една от основните приходни мерки, приложени от екипа на Асен Василев за свиване на дупката в хазната, като това е и една от разделителните линии с ГЕРБ по проектобюджета.

Много критики към проектобюджета отправя и сдружението на общините. Наличието на толкова много забележки към готвени промени в съпътстващи закони вещае много спорове и трудни корекции на второ четене на законопроекта. След отхвърлените от МФ искания има и такива, които се критикуват сериозно като например искането за запазване на намалената ставка за ресторантьорство на 9% и за 2024 и 2025 г., както е предложило министерство на туризма.