След решението на парламента за пристанище "Росенец": Ще продаде ли бизнеса си в България "Лукойл"?

Управляващото мнозинство в българския парламент предлага да бъде прекратена концесията на пристанищния терминал Росенец, дадена на частната руска компания “Лукойл” през 2011 г. за 35 години. Портът е основният вход за суров нефт в България, който е руски, а оттам излиза и голяма част от готовата продукция. Съоръжението може да бъде ползвано само от “Лукойл” и бургаската му рафинерия – най-голямата в Югоизточна Европа, припомня "Евроактив България".

Предложението е концесията да бъде прекратена седмица след като парламентът окончателно одобри изменението на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Самият закон, обнародван през февруари т.г., предвиждаше това да стане в едномесечен срок след нотификация от Брюксел. Служебното правителство, което управляваше тогава, не изпълни закона заради реверанси към Кремъл.

Пред Euractiv анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров прогнозира, че това е “първоначален залп, който да отприщи по-широк конфликт и “Лукойл” да продаде активите си, защото няма интерес да не контролира изцяло вноса на петрол”.

Руската компания продаде рафинерията си в Италия, а Германия поема контрола върху активите на друга руска петролна компания – “Роснефт”. Причина за това са европейските санкции, наложени на Русия заради войната в Украйна, сред които и забраната за внос и преработка на руски нефт.

България е единствената в ЕС с излаз на море, която има специална дерогация за внос на руски петрол, която не е обоснована технически, коментира Владимиров. Изключението, което действа до края на 2024 г., беше получено по искане на кабинета на Кирил Петков (ПП), със забрана за износ на нефтопродукти, произведени с руски петрол, на територията на ЕС. Експертът припомни анализ на ЦИД, че бургаската рафинерия няма проблем да работи с неруски нефт – например от Саудитска Арабия и ОАЕ, и след по-малко от 18 месеца, когато приключи дерогацията, ще трябва да го направи.

“След 2024 г. България не може да допусне компания като “Лукойл” да внася ексклузивно руски петрол през Росенец. А за “Лукойл” не е изгодно да променя доставките си и не работи по диверсификация на вноса. Сега доставките на петрол от Русия са наполовина (в сравнение с периода преди 5 февруари т.г., когато влезе в сила дерогацията, б.а.), и покриват почти изцяло българското потребление”, обясни Мартин Владимиров.

По данни на националната статистика за януари в България са внесени 637 хиляди тона суров петрол, докато за февруари и март те са по 397 хиляди тона, а през април спадат до 360 хиляди. Очаква се още по-голямо намаление в следващите месеци, за които още няма статистически данни. Това означава обаче и по-малко приходи от ДДС и акцизи в бюджета.

Проектозаконът предвижда в едноседмичен срок да бъдат прекратени концесиии, свързана с дейности в стратегически обекти за националната сигурност, “засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или изнесени от Русия”. Подписан е от лидерите на двете политически сили, подкрепящи правителството – коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, и ДПС.

Първият подпис е на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, чието правителство сключи през март 2011 г. договора с “Лукойл Нефтохим Бургас” за 35-годишна концесия на пристанище Росенец без търг. По онова време шефът на рафинерията Валентин Златев е известен като “партньор по карти” на Борисов.

Правителството, ръководено от Бойко Борисов, се обоснова тогава, че като собственик на зоната за съхраняване на товари – част от пристанището, “Лукойл” има право да поиска концесия за съоръжението по силата на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Същият аргумент даде вчера и бившият транспортен министър в служебния кабинет Христо Алексиев.

“Целият тил на това пристанище е на “Лукойл”. Собствеността на държавата, дадена на концесия, е само кейовата страна и акваторията, създадени назад във времето”, каза той.

Подпис е сложил и един от лидерите на ПП Кирил Петков, по чието настояване България получи дерогация за руския петрол.

Подписал е законопроекта и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Почетният председател на Движението Ахмед Доган обитава резиденция, построена на парцел – собственост на “Лукойл” до 2016 г., и в непосредствено съседство с порт Росенец.

Подпис под предложението за прекратяване на концесията е сложил и съпредседателят на “Демократична България” (ДБ) Христо Иванов. Преди три години Иванов и колегата му от ДБ Ивайло Мирчев дебаркираха на гумена лодка на брега на парк Росенец до резиденцията на Доган, за да забият там българския национален флаг. А именно по предложение на ДБ 48-ият парламент прие закона за оперативен контрол над “Лукойл Нефтохим Бургас”.

Последствията

Законът за оперативен контрол допуска държавен контрол на рафинерията при заплаха за националната сигурност, злоупотреба с монополно положение или нарушаване на ограничителни мерки, наложени от международни организации и задължителни за България. С прекратяване на концесията за Росенец и с тези законови правомощия, България например може да контролира дали “Лукойл Нефтохим Бургас” ще се съобрази с ембаргото за внос на руски петрол след края на 2024 г., когато изтече дерогацията.

“На конкурентен принцип – чрез търг например, може да се даде възможност за внос на неруски петрол от други компании, които имат интерес. Монополната позиция на “Лукойл” ще бъде разклатена, а компанията няма интерес да остане на пазара, ако не получава т.нар. монополна рента”, посочи Мартин Владимиров.

Запитан дали България не е заплашена от международен арбитраж при прекратяване на концесията, той заяви, че дори и да се случи, “Лукойл” трудно ще спечели, тъй като периодът за действие на концесията надминава дерогацията за вноса на руски петрол.

Министерството на транспорта е готово да оперира пристанище Росенец, за което винаги е имало съмнения за отчитане на преминаващите количества петрол. Предизвикателството за кабинета ще е да осигури убедителен контрол и нови доставки на неруски петрол – така че да не бъде заподозрян в корпоративни интереси. За такива вече намекна президентът Румен Радев в коментар за развалянето на концесията.

Европейските санкции нарушиха пазарния комфорт, който българската държава дълги години осигуряваше на “Лукойл” и срещу което не получаваше нито лев данък печалба. Монополното положение, който има компанията на пазара на едро в България, няма да продължи още дълго. А с наближаването на дерогацията “троянските коне на руски петролни продукти в ЕС” (по определението на Мартин Владимиров), ще станат с един по-малко.

През 1999 г. “Лукойл” купи 58% от бургаската рафинерия “Нефтохим” за 101 млн. долара.