Доц. Георги Лозанов: 3 март не отговаря на две ключови условия, за да бъде национален празник

„3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален. Първото е да обединява, а второто е какъв белег в националната идентичност изтъква. Не искам да подценявам ролята на Русия в Освобождението, но свободна България трябва да може да заяви своята идентичност“. Това каза медийният експерт доц. Георги Лозанов в предаването „Тази сутрин“.

„Разпространението на писмеността е едно от ключовите постижения от българската култура, която прави българската нация“, посочи доц. Лозанов.
По думите му българите са единствената нация, която си чества езика. „Какъв по-характерен белег от езика. Има опит от Москва да се подценява нашата роля по отношение на писмеността. Чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето голямото културно постижение в Европа“, подчерта доц. Лозанов.

„3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна. Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник“, каза той. По думите му 3 март се свързва с патриотизъм, който е обвързан с Русия.
„24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира“, заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева.

По думите ѝ непрекъснатото повдигане на темата за смяна на националния празник е комплекс за малоценност. „Непрекъснато поставяме под въпрос националния си празник. Поставяме го под въпрос, защото все смятате, че някой друг е свършил нашата работа“, каза проф. Искра Баева.

Тя посочи, че на 3 март почитаме създаването на държавата. Баева подчерта, че 24 май е най-българският празник, но бил народен празник. „Той е народен, а не национален. Националният празник е политически. В него се изявяват политиците“, каза тя.
„Внимателно прочетох, това което предлагат. Там се подчерта, че става въпрос за кирилицата. Ако е кирилицата, ние се отказваме от делото на Кирил и Методий, които са създали глаголицата. Ние говорим само за българската писменост, но по този начин се отказваме от славянското дело“, заяви проф. Баева.

Тя коментира, че при смяната на 9 септември с 3 март Русия не е играла роля. По думите ѝ тогава датата се е сменила, защото конюнктурата се променила. „Сега се опитваме да използваме сменената конюнктурата, за да сменим и националния си празник“, подчерта проф. Баева.