След осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека: Променят Закона за банковите фалити

Промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), които дават права на директорите на банката с отнет лиценз и на по-големите ѝ акционери, огласи Министерството на финансите. Те са в преходните и заключителни разпоредби на проект за изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, съобщи "Лекс".

Това е вторият опит на държавата да отговори на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека, който през 2022 г. постанови, че заради разпоредби на ЗБН е нарушено правото на справедлив съдебен процес на Корпоративна търговска банка (КТБ). Съдът в Страсбург осъди България заради невъзможността на акционерите и изпълнителните директори да участват в делото за отнемането на лиценза ѝ. А в решението си съдът в Страсбург заяви, че трябва да бъдат направени промени в чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност.

След решението на ЕСПЧ изпълнителните директори на обявената в несъстоятелност банка, както и мажоритарният „Бромак“ (собственост на Цветан Василев) поискаха отмяна на влезлите в сила преди 8 години определения на Върховния административен съд (ВАС), с които той прие, че нямат право да обжалват решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Съдът изтъкна, че ЗБН предвижда, че само назначените незабавно след поставянето на КТБ под специален надзор квестори могат да я представляват по делата за лиценза.

Отнемането на лиценза на банката е предпоставка тя да бъде обявена в несъстоятелност и именно след окончателното му потвърждаване от съда се разви делото за фалита на КТБ.

Преди по-малко от месец ВАС отмени определенията и върна делото за отнемането на лиценза на КТБ за разглеждане от тричленен състав на съда.

Скоро след като съдът в Страсбург осъди България по жалби на бившите ѝ изпълнителни директори МФ публикува за обществено обсъждане изменения в ЗБН в отговор на решението. Те обаче така и не бяха приети от Народното събрание, затова сега се предлагат за втори път.

С тях се дава възможност на директорите на банката с отнет лиценз да встъпят в производството по несъстоятелност. В момента тя се представлява от назначените от БНБ квестори или от временни синдици, а в производството имат право да встъпят акционерите, притежаващи над 5% от капитала на банката, но не и директорите ѝ.

Другото изменение в тази връзка, което предлага МФ, е да се даде възможност на встъпилите в производството акционери да обжалват най-важните решения във връзка с несъстоятелността – за откриване на производството, за обявяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите ѝ.

Мотивите за измененията в ЗБН стъпват не само на решението на ЕСПЧ по делото „КТБ“, но и на по-старото – „МБТР срещу България“. „По делото е констатирано нарушение и на чл. 6, § 1 от Конвенцията по отношение на липсата на адекватно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била представлявана, както се изисква по закон, единствено от квестори, определени от БНБ“, посочват от МФ. Като напомнят, че в решението за КТБ съдът в Страсбург предписа да се променят чл. 11, ал. 3 ЗБН и чл. 16, ал. 1 от ЗБН.

„Предвид изложеното, с изменението на ЗБН се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ и гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност“, посочват от министерството.