Как община Варна унищожи най-старата част на града-Гръцката махала

Мащабните улични ремонти на т.нар. Гръцка махала - най-старата градска част на Варна, които станаха повод за вълна от недоволство в социалните мрежи заради серия недомислици, са били съгласувани с местната структура на Камарата на архитектите в България, след което изготвеният проект е бил одобрен от вече бившия главен архитект на града Виктор Бузев. Това се твърди в отговори на общинската дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" в отговори на въпроси, зададени от "Дневник".

Повод за тях стана очевидното отсъствие на визия за запазване на атмосферата на квартала, както и липсата на каквото и да е отношение към детайла при изпълнение на строителните дейности. Старата тротоарна настилка беше подменена с бетонни блокчета, вместо да бъде възстановен паважът, покрит с асфалт в годините до 1989 г., той беше напълно отстранен, а улиците - подготвени за ново асфалтиране. Край десетилетни дървета, очевидно рушащи основите на околните сгради, бяха изградени бетонни кашпи, а скоро след това самите дървета бяха отсечени.

"Преди започване на проектирането бяха проведени работни срещи с главния архитект на Община Варна, по това време Виктор Бузев, и с представители на Камарата на архитектите в България - Варна, пише в отговорите на Община Варна. Въз основа на тези срещи и препоръки от страна на архитектите бяха изготвени инвестиционни проекти за ремонта на улиците". След това те са били одобрени от главния архитект на общината и са били издадени разрешения за строеж.

В отговорите на Община Варна се твърди също, че при започване на проектирането не било възможно да се установи, какво количество павета има под настилките от асфалт, така че улиците да бъдат изцяло павирани. Подобно твърдение звучи странно, при положение че инвестиционният проект за ремонта е бил изработен след вече споменатите съгласувания с Камарата на архитектите в България.

Снимки, публикувани в местното издание "Петел", показват, че след отнемането на асфалтовото покритие с грейдер паважът на цели улични платна се е оказал напълно запазен макар и с дребни дефекти, които е можело да бъдат лесно поправени. Вместо това всички павета са били отстранени, а уличните легла са подготвени за ново асфалтиране.

Сега от местната администрация във Варна дават като пример за отговорно отношение към цялостния архитектурен облик на най-старата градска част във Варна една повдигната с павета пешеходна пътека и няколко десетки метра павирана улица до раннохристиянската базилика на "Одесос".

Един от най-драматичните епизоди от ремонта обаче е този със 70-80 годишните дървета по ул. "Одрин" , които най-напред бяха оградени с бетонни блокчета, а едва след това отсечени, за да не рушат основите и фасадите на околните сгради.

От Община Варна твърдят, че едва след като кашпите около дърветата са били изградени, е било получено писмо от живеещите в близката жилищна сграда, с информация, че корените на дърветата са навлезли в основите на сградата и я рушат. По тази причина бил извършен оглед от ландшафтен архитект и било взето решение дърветата да бъдат премахнати.

В този случай изниква въпросът защо огледът на ландшафтния архитект не е бил извършен преди проектирането и започването на толкова мащабен ремонт? По-важното обаче е, че версиите на Община Варна и гражданите от квартала за това, което се е случило, се разминават радикално.

Според местната администрация писмо от живеещите в сгради близо до отсечените дървета се получило едва след като те били оградени с бетонни кашпи. Но пред "Радио Варна" (БНР) граждани твърдят нещо съвсем различно.

Жителите на кооперацията, край която са се намирали отсечените дървета, твърдят, че са разговаряли с представител на строителната фирма, изпълняваща ремонтните работи за това, че кашпите, изградени от циментови блокчета, са прекалено високи и без отводняване, като в тях попадат и прозорци на избени помещения. Така при силни валежи от дъжд водата е щяла да се излива през прозорците направо в избените помещения на кооперацията.

От компанията, изпълнител на ремонта, обаче отговорили, че изпълняват заданието такова, каквото им е подадено от Община Варна и каквото очевидно е било одобрено от бившия главен архитект на Варна Виктор Бузев. По тази причина изпратили писмо до Петър Гърбузов, директор на общинската Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" с искане за среща, но отговор не последвал.

По-късно от Община Варна им написали писмо, в което им обяснили, че дърветата край жилищната кооперация са здрави и няма да бъдат премахнати. Посъветвали ги също за своя сметка да поръчат инженерно проучване, което трябвало да докаже, че дърветата компрометират основите на сградата. Едва тогава от местната администрация щели да вземат решение как да действат по-нататък.

Според други жители на квартала по време на изпълнението на ремонтните работи по улиците липсвал какъвто и да било надзор. Вероятно по тази причина в една от отсечките бил изграден широк тротоар, който по-късно бил разрушен, след като се оказало, че камионите за събиране на сметта не успявали да вземат завоя край него.

Гръцката махала (или Гръцки квартал) е най-старата част на съвременна Варна. Преди 1878 г. там са живели предимно гърци. В квартала са се намирали и първите дипломатически представителства не само във Варна, но и в цяла България. В квартала са намерени останките на множество римски и гръцки сгради, най-известните от които са т.нар. Римски терми. Те са най-голямата антична постройка, открита до днес в България.