Хиляди изпратиха дядо Натанаил

Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил беше погребан днес в Гоце Делчев. Всички архиереи на Българската православна църква го изпратиха. Тялото бе транспортирано от благоевградския храм „Въведение Богородично” към манастира „Св. Георги” в Хаджидимово, където дядо Натанаил е живял.

Тялото бе положено за поклонение в храм „Света Богородица” в Гоце Делчев, като множество миряни и духовници се преклониха пред тленните останки и изпратиха в последния му път Неврокопския митрополит Натанаил.

От 9 ч започна заупокойната литургия, която се водеше от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, заедно с всички архиереи на Българска православна църква и цялото свещенство от Неврокопска епархия. 

Около 12 ч тялото бе пренесено на ръце от църквата до двора на недостроената митрополия. Траурната процесия премина през центъра на града. Дядо Натанаил бе погребан точно пред входа на новата сграда на митрополията.

Митрополит Натанаил беше истински носител и пазител на духовната традиция на св. Православие, заяви в словото си патриарх Неофит. Той допълни, че "стотици са днес мъжете и жените, преминали през неделните училища и детски лагери в богохраимата му епархия, които под отеческата грижа на митрополит Натанаил от ранна възраст опознаха от опит и изучиха Православната вяра, навлязоха в църковния живот и мнозина от тях днес са служители на Църквата". 

Братя и сестри,
Ние изпращаме сега нашия обичан събрат, който „имайки в себе си словото на живота” (Филип. 2:16), пламтеше от „ревност към доброто винаги” (Гал. 4:18), „чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща” (2Кор. 8:22) с молитва: Бог по Своята безмерна щедрост да въздаде стократно за добрите му трудове и да всели душата му там, където „праведницы сияют яко светила”.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!, завърши словото на патриарх Неофит, който започна словото си с думите на св.ап. Павел:

„Никой от нас не живее за себе си и
никой не умира за себе си,
но живеем ли - за Господа живеем,
умираме ли - за Господа умираме;
следователно, живеем ли, или умираме –
Господни сме” (Рим. 14:7-8).