Николай Денков се е срещал с представители на "Лукойл" три пъти тази година

Три срещи в Министерския съвет и един телефонен разговор с представители на "Лукойл" отчита министър-председателят Николай Денков в отговор на въпрос до Делян Пеевски от ДПС, сочи справка в сайта на Народното събрание, цитирана от "Дневник". Информацията до председателя на парламентарната група премиерът изпраща в края на ноември след медийни атаки и закани от Пеевски към Денков, че правителството не се противопоставя на руската компания.

Първата посочена от Николай Денков среща с представители на "Лукойл" е от 5 юли. Присъстващи освен министър-председателя са министърът на финансите Асен Василев; Иван Модев, началник на политическия кабинет на Денков; Александър Величков, изпълняващ длъжността генерален директор на "Лукойл България"; Евгений Маняхин, председател на управителния съвет на рафинерията в Бургас.

Според отговорите на Денков до Пеевски представителите на "Лукойл" са заявили, че "Лукойл Нефтохим" може да премине към работа с неруско гориво едва от началото на 2025 г., което българската страна е определила като неприемливо и е поискала по-кратки срокове.

На последваща среща на 24 юли в Министерския съвет е обсъден предложен от "Лукойл Нефтохим Бургас" съкратен график за отказ от руско гориво. В публичната информация липсват данни за сроковете. Участниците в разговорите са същите като от 5 юли, става ясно от информацията на Денков.

Третата среща между правителството и "Лукойл" е от 13 септември, гласят отговорите от министър-председателя до Народното събрание. За резултатите от нея още тогава пресслужбата на правителството разпространи информация. В отговорите се посочва, че срещата е насрочена заради заявката от края на юли на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС вносът на суровината от Русия да бъде забранен месец след приемането на разпоредбите от Народното събрание.

Обявеният списък с присъстващи вече включва и по-високостоящи представители на "Лукойл":

Представители на правителството: премиерът Николай Денков; министърът на финансите Асен Василев; министърът на икономиката Богдан Богданов

Представители на "Лукойл": Вадим Воробьов, главен изпълнителен директор ПАО "Лукойл"; Рустем Гималетдинов, вицепрезидент, отговарящ за преработката ПАО "Лукойл"; Максим Донде, вицепрезидент, отговарящ за downstream ПАО "Лукойл"; Евгений Маняхин, председател на управителния съвет на рафинерията в Бургас; Александър Величков, главен юрист на групата компании "Лукойл" и зам.-председател на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас".

"Министър-председателят постави въпроса за редовното внасяне на авансовите данъци, които "Лукойл" дължи на държавния бюджет. Освен 10% корпоративен данък по закон компанията трябва да плаща още 33% временна солидарна вноска. Представителите на "Лукойл" потвърдиха готовността си да изпълнят своето задължение в съответствие с изискванията на закона", гласи информацията от премиера за акцент от срещата.

"И трите посочени срещи са проведени в работен формат, поради което не е било необходимо да се води стенографски запис", съобщава Денков в отговорите до Пеевски.

През октомври Народното събрание с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане да повиши от 33% на 50% т. нар. данък свръхпечалба, който постъпва в фонда за енергийна сигурност. През същия месец (на 22 октомври) по темата е имало разговор между Иван Модев и Александър Величков за внасянето на данъци от страна на "Лукойл": "Рафинерията е посочила, че ще плати всички дължими данъци в срок през тази година, както са законово заложени", твърди се в информацията от Министерския съвет.

От отговорите на премиера до Министерския съвет става още известно, че от ноември представител на държавата в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" е Бойко Ницов. През август, около два месеца след гласуването на кабинета "Денков - Габриел", държавата се зае със смяната на досегашния си представител в руската компания Красимир Първанов. Съобщава се, че министърът на енергетиката Румен Радев се срещал с Ницов единствено за преценката му как би се отразило бързото прекратяване на изключението (дерогацията) за България от санкциите на Европейския съюз за внос на руски нефт.