Наши шофьори скочиха срещу турски правила

Масово сменят турските си имена с български, разказва "24 часа"
Името освен входен билет за отвъдното в Родопите, вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на заканите, че няма да бъде погребан, ако е мюсюлманин, но с българско име. Бай Расим от златоградското с. Долен е на 86 г. Преди 3 г. решава да си промени името на Румен. Обяснява, че се простил с името си още по времето на възродителния процес. През 1993 г. обаче чрез съдебно дело той и съпругата му Румяна отново си връщат арабските имена. Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал Расим. Човекът завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията. Отказват му да го впишат Румен с мотив, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на имената. Стигнал до Върховния съд и вече се казва Румен. Дела за името водила и съпругата му, която вече е Росица.

Млади фермери с три пъти по-големи субсидии, рапортува "Труд"
По-големи субсидии за млади фермери и за земеделците, отглеждащи плодове и зеленчуци, ще бъдат заложени в новия програмен период на ЕС за 2014-2020 г. Това обяви късно вечерта в събота аграрният министър Димитър Греков в българското посолство в Берлин. "В новата програма за селските райони се разработват 3 варианта за субсидирането на младите фермери. Обсъжда се възможността общата субсидия да бъде 35 000 евро, 50 хил. евро или 75 000 евро, но ще се увеличи периодът, в който на порции ще се изплащат парите", каза министър Греков. Кой от вариантите ще бъде избран, ще стане ясно до края на февруари. Остава условието земеделците, които искат да кандидатстват, да са до 40 години. За сравнение, до момента младите хора, започващи в земеделието, получаваха веднага след одобрението на проектите им по 12 500 евро, а ако разширят стопанствата си в следващите 5 години по още 12 500 евро, т.е. общо 25 000 евро.

Пазарът на труда след 20 г. - работа онлайн и минимум държавна намеса, прогнозира "Сега"
Държавата все по-малко ще се меси във взаимоотношенията работник - работодател, а хората все повече ще работят от домовете си и на няколко договора. Такъв ще бъде пазарът на труда у нас след около 20 г. Тогава на него ще излезе поколението, което в момента е в бебешка възраст. Изводите са от изследване на Балканския институт по труда и социалната политика. "Ще има много по-малко държава в трудовите отношения, отколкото е в момента. Това е неизбежно, защото тя просто няма да има място заради другите промени, които се очакват", коментира председателят на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков. Около 30-40% от работните места ще бъдат у дома - т.е. хората ще работят онлайн. Така ще се подписват и прекратяват договори, ще се поставят задачи, ще се предава изпълнението, ще се плащат възнаграждения. Това ще направи бизнеса по-конкурентен, тъй като работните места, които той трябва да поддържа в офиси и предприятия, са в пъти по-скъпи.

Наши шофьори скочиха срещу турски правила, съобщава "Стандарт"

Токът за фирмите поскъпва, отбелязва "Капитал Daily"
Първите преки последствия от поевтиняването на тока за домакинствата и по-големият износ вече са налице. Големи производители като държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", които продават едновременно и по свободни цени, и по по-ниските тарифи, определени от регулатора, искат да продават енергията си по-скъпо на свободния пазар - т.е. на големите и средните фирми. По този начин от електроцентралите явно се надяват да компенсират по-ниските си приходи от регулирания пазар, където са битовите потребители и малките фирми, с нарастване на постъпленията от бизнес клиентите си – търговци и индустриални предприятия, от които на практика е поискано да намалят маржовете си на печалба. Допълнителен натиск за повишаване на цените на електроенергията за бизнеса оказва и износът - поради спадане на таксата за пренос при експорт за централите става по-изгодно до продават в чужбина.