Мирослав Попов: Орбан е категоричен, че действащият либерален модел в Европа е провален

Тези неща, които Орбан каза в двете си речи, за мен поне те не са нови като негова позиция. Той ги е подсказал многократно по различни начини, на различни форуми. Да, така мисли, Брюксел не разбира стремежът на Виктор Орбан за едно възраждане да кажем, на националната държава на територията на Унгария, но не само на територията на Унгария. Апелът му е и към останалите най-малко източноевропейски държави, членки на Съюза, но и към други европейски държави, които не са имали такава историческа съдба.

Защото стремежът да се види в националната държава едно сравнително удачно решение на част от проблемите, подчертавам не на всички, на част от проблемите, които днес преследват Европа, примерно цяла Южна Европа, и в Италия, и в Португалия, и в Испания има такива нагласи. Така че не са съвсем почтени да се изненадват от позицията на Виктор Орбан.

Това каза международният анализатор Мирослав Попов в аудиокаста на “Фокус" “Това е България" по повод речите на унгарския премиер Виктор Орбан в навечерието на предстоящите евроизбори.

По думите му в последните 10 години изказванията на Виктор Орбан по правило бяха посрещани негативно от определени структури именно в Брюксел, а в някои случаи този негативизъм стигаше много високи нива.

Запитан защо и двете речи, особено тази на Международната конференция на консервативните политически действия звучат като манифест за подмяната на либерализма с национализма Попов смята, че относно идеята да се усъвършенства съществено, да се промени, да се отхвърли провалилия се модел, по този въпрос Виктор Орбан е много категоричен. "Действащият европейски либерален модел се е провалил. И тук вече може да се говори съвършено конкретно, сфера по сфера, някои ще се съгласят с аргументите за провала, други ще мислят обратното. Орбан се възползва от мълчаливото неучастие, игнориране по-точно от страна на Брюксел на критиките към Брюксел. И затова сега Брюксел ще си плаща, колко солидно не мога да кажа. Защото не трябва да се подценяват могъщите, идеологически да ги наречем, ресурси, с които разполага брюкселската администрация и разбира се, свързаните с нея структури в цяла Европа.

"Имам доста сериозни бележки към изказването на Виктор Орбан, четох го, в някои пунктове съм съгласен с него. Но Виктор Орбан не е открил този “спекулативен начин на дефиниране на сегашния правов ред". Става дума за две неща - първо за хегемонизма, който се наложи в последните 35 години, примерно казано веднъж. И второ, за уплътняването на хегемонизма с един ултраглобализъм. Всъщност, по същество Виктор Орбан възразява срещу ултраглобализма, поне на мен така ми се струва. Ако седна да разговарям с него, може би ще се окаже, че не съм го разбрал съвсем ясно. Но за мен противникът на Орбан е ултраглобализмът.

Ултраглобализмът в последна сметка остава на разбирането за един монополярен свят, с един център, който не е задължително да е конкретна държава, например, държавата-хегемон, а може да е малко по-гъвкаво, може да е мрежа от структури. Живеем все пак в епохата на мрежовите общества. И тази да е скритата позиция на властта, на глобалната власт. Изобщо от там трябва да се започне - разбираме или не разбираме глобалната власт, признаваме или не признаваме нейното съществуване. И ако го признаваме, как трябва да се действа? По този въпрос не само в Европа, и в целия свят липсва някакво достатъчно изявено виждане, преценка, концепция, липсва", заяви още международният анализатор.