Ивелин Михайлов: Паркът е към края си, забраняват ми съзидателна дейност

Паркът и всичко, което правя, е към своя край, защото ми се забранява всяка търговска и съзидателна дейност, която може да ми генерира средства, с които да продължа борбата. Хората искат от мен да съм свръхчовек, да намеря начин как да изкарам пари, да ги влагам в борбата за тях и България, да устоявам да бъда клеветен, съден и преследван от престъпните политици, но самият аз губя смисъл да правя нещо, което няма да служи на никого, защото, ако хората виждаха смисъл в тези мои дела, щяха да използват сътвореното от мен и така то да има финансовото право да съществува.

Това написа на страницата си във Фейсбук идеологът на партия "Величие" Ивелин Михайлов. Ето и пълния текст на неговата публикация:

От години постоянно текат обвинения срещу мен и Исторически парк, че това не е обект от национално значение, а е частен проект, който е направен за печалба.
Още през 2019 г. осъзнах, че завистта е по-силна от чувството за единство и национална гордост, затова обявих още тогава, че никога няма да вземам печалба от парка, а ще дарявам всичките си пари за образование, култура, предприемачество и други дейности, с които да подобряваме България. Дори по-късно реших, че всичките си активи (ако ми останат такива) един ден ще даря на фондация, за да служат на хора, които работят в полза и за развитие на Родината, и няма да ги оставям на моите деца. Всички, които ме познават, знаят, че живея скромно, а децата ми са научени на обикновен живот и не се имат за нещо специално.
Въпреки това различни медии и недоброжелатели успяха да внушат на българския народ, че правя всичко за пари и който дойде в парка, той дава пари на мен, а не за нещо полезно на всички нас. Това отприщи вълна от смесени чувства и въпреки всичките ми усилия с дела да покажа, че истински мислим за страната си, паркът стана нарицателно за нещо лошо и измама. Искам да обърна внимание, че Исторически парк е на народа, защото е изграден благодарение на малките инвеститори, големият инвеститор съм аз и съм дарил приходите си от него за народа. Забележете колко пари се харчат всяка година за посещения на дискотеки, ресторанти, аквапаркове, концерти и много други развлечения, но се оказа, че входът за култура, гордост и единство е прекалено скъп, мястото е прекалено далече и още хиляди други извинения. Ясно ми е, че когато човек има желание, той намира начин, а когато няма – търси извинения, затова не виня никого за това. Оказва се, че наистина няма нужда от неща, които развиват човека и неговата душа, което е една от ползите в цялата тази дейност. Обществото не подкрепи Исторически парк и не го почувства свой. Тъжно ми е, че в Сърбия, на едно малко място, за което се минава през гигантско сметище, ходят над 120 000 сръбски деца и младежи, за да им се формира национална идентичност, а мястото дори не е сръбско, а римско. В България направихме чудо, което е без аналог в целия свят, и се оказа, че хората, които наистина имат нужда от това, са около 30 000.
Борих се много години, като вярвах, че с личен пример ще мога да открия изгубения български дух, но уви, засега не успявам. Победих дребните тарикати в интернет, справих се с едрата престъпност в района, победих местни и национални политици, но се провалих в това, да намеря българския дух, който е готов да се бори за своя род и родина. Не искам да обвинявам никого, както и да обиждам когото и да е, явно съм самотен идеалист.
Паркът и всичко, което правя, е към своя край, защото ми се забранява всяка търговска и съзидателна дейност, която може да ми генерира средства, с които да продължа борбата. Хората искат от мен да съм свръхчовек, да намеря начин как да изкарам пари, да ги влагам в борбата за тях и България, да устоявам да бъда клеветен, съден и преследван от престъпните политици, но самият аз губя смисъл да правя нещо, което няма да служи на никого, защото, ако хората виждаха смисъл в тези мои дела, щяха да използват сътвореното от мен и така то да има финансовото право да съществува.
Направихме парка най-красив, за да може да пробуди най-висшето у българина, а той каза, че е скъп, въпреки че е много по-евтин от аквапарк или концерт. Направихме уникални събития на цена от 20 лева, които включват програма 10 пъти надвишаваща обикновени представления, които струват 100 лева, но хората пак казаха – защо не е без пари. Цялата работа се превърна в непрестанна борба, в която трябваше да се обяснявам за всичко.
Не искам повече да се боря за нещо, което не е нужно на хората, и ще дам шанс самите те да решат дали има смисъл от него. Нека всеки, който вижда смисъл в Исторически парк, да закупи билет за себе си или за някого, който няма възможност, да си закупи бутилка от нашите вина, историческа илюстрована книга или сувенир. Нека посети нашите къщи за гости, да изпрати децата си на лагер или да ползва някоя от услугите ни през този месец и да ни покаже на дела, че има смисъл от това, което правим. Не мислете, че помагате на мен – както казах, аз печалба от парка няма да получавам, не искам това. Покажете има ли смисъл да се борим за България и ще станем ли отново народ, или всичко е приключило. Исторически парк е истинският фар на надеждата в тези трудни времена и неговата съдба е вече във вашите ръце.