И Атлантическият съвет поиска оставките на адм. Емил Ефтимов и на генералите Димитър Петров и Николай Русев

Атлантическият съвет на България от години предупреждава висшето военно и политическо ръководство на отбраната за наличието на системни проблеми в управлението на Въоръжените сили на Република България. Основният проблем, от който произтичат всички негативни явления в отбраната – недостатъчно финансиране, слаба бойна подготовка, проточено до безкрайност разделяне със съветската техника, забавено превъоръжаване, технологично изоставане, окаяно състояние на инфраструктурата на отбраната, слаба мотивация за служба във въоръжените сили, дори липса на желаещи да служат в структурите на НАТО, произтичат от разрастващата се политизация на висшия офицерски състав и скритото му срастване с политически партии и политически личности.

Свидетели сме как мнозина генерали и адмирали за една нощ смениха генералските си кабинети с депутатски, а един от тях – с президентски. В резултат на тази отровна практика, срещу която липсва работеща законова бариера, всички политически решения относно отбраната на страната са съпроводени не от безпристрастна, а от политически услужлива военна „експертиза“. Това превръща повечето от тези решения в грешни, вредни и опасни за националната сигурност, като същевременно ги маскира като перфектни от демократична гледна точка.

Тази симбиоза между висшата военна експертиза и политическите играчи в държавата ни постепенно и неизбежно разяжда Армията и нейната компетентност и способност да воюва, като същевременно гарантира безотговорност и безнаказаност за най-големите нарушения, злоупотреби, загуби и разхищения – когато такива случайно достигнат до вниманието на българското общество.

Днес с огромно съжаление и със справедлив граждански гняв констатираме за пореден път, че въпреки многобройните наши предупреждения и призиви, политическото и военното ръководство на отбраната не просто не са взели мерки, а вредните практики са пуснали дълбоки корени във висшето ръководство на Въоръжените сили и в частност във Военновъздушните ни сили. А във въздуха всяка грешка се наказва по най-категоричен начин: в загуба на безценен човешки живот, в лишаване на Въоръжените сили от крайно дефицитни и изключително скъпи умения и бойни способности и в унищожаване на ценна бойна техника. Точно това се случи на 13 септември 2024 г. в Трета авиационна база, при поредния трагичен инцидент – изгубихме в мирно време двама български офицери, двама от малцината най-подготвени наши бойни пилоти във Военновъздушните сили, един унищожен военен самолет и две почернени български семейства.

Заедно с този пореден провал, за последните три години, в мирно време, България изгуби трима пилоти и три самолета. На 9 юни 2021 г. в морето край Шабла загина майор Валентин Терзиев с МиГ-29. На 28 септември 2022 г. загубихме боен самолет СУ-25 в друг инцидент в района на Безмер, за щастие без жертви.

Атлантическият съвет на България изразява най-категорично позицията си, че за това тежко състояние непосредствена лична отговорност носят началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров и командирът на Трета авиобаза бригаден генерал Николай Русев.

Случилата се трагедия и огромна загуба е резултат от:

1. Системна проява на безотговорност и неглижиране на рисковете, при предоставяне на военната си експертиза относно допустимостта на използване на бойни пилоти в шоу програми с изключителен риск за живота на пилотите, за живота на обикновените граждани в района на шоуто, риск от загуба на безценна оперативна способност на Българската армия и риск от загуба на изключително скъпа бойна техника. При това въпреки тежкото състояние на Военновъздушните сили на крайно недостатъчна летателна подготовка и малък брой изправни самолети.

2. Предлагане или мълчаливо тяхно съгласие Военновъздушните сили да бъдат използвани за евтин политически пиар на президента Радев, с което доказват отсъствие на партийно-политическа безпристрастност, в контраст на изискваната и очаквана от тях служба на целия народ и държава.

3. Системно подвеждане, със своите военни експертни съвети и мнения, на политическото ръководство на държавата, в лицето на изпълнителната и законодателната власт, за поддържане на неокомплектовани, немодернизирани, немотивирани и нетренирани Военновъздушни сили, при сегашния им брой като хора, годна летателна техника и организация, въпреки яснотата за ограничените възможности на държавата да осигурява Военновъздушни сили в сегашния им размер. Поддържане на далеч над необходимия брой пилоти във Военновъздушните сили изглежда с единствената цел да източват бюджета за отбрана под формата на летателни надбавки за сметка на подготовката на младите пилоти.

За причинените човешки жертви, оперативни вреди, материални загуби в посочения мащаб и дълбочина и нанесения морален ущърб върху мотивацията на Българската армия няма друга компенсация освен последният жест на войнска доблест, която се предполага от военната клетва, а именно – доброволно оттегляне от поста на отговорните за този провал.

Оставането им на служба ще нанесе още по-тежка вреда на моралната устойчивост на Българската армия и ще поквари необратимо войнската чест, доблест, взаимно доверие и отговорност, особено сред офицерите – настоящи и бъдещи лидери на българските въоръжени сили. Нещо повече – ще постави под съмнение безпристрастността на разследването на инцидента от 13 септември 2024 г.

Ето защо Атлантическият съвет на България, изразявайки позициите и на голяма част от гражданското общество и на значителен брой български военнослужещи, настоява висшето военно ръководство на Българската армия и на българските военновъздушни сили да поеме своята персонална отговорност, като подадат незабавно своите оставки, както следва:

1. Адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната;

2. Генерал-майор Димитър Петров – командир на Военновъздушните сили;

3. Бригаден генерал Николай Русев - командир на Трета авиационна база.

Нека разследването на трагичния инцидент бъде компетентно, методично и без външна намеса, без външни опити за политическо или военно влияние и без предопределено намиране на „виновни“ от възможно най-ниските нива във военната йерархия.

Политическите спекулации и опити за експлоатация на Българската армия за нуждите на тази или онази партия трябва да бъдат най-после категорично пресечени и българските законотворци най-сетне да гарантират наистина работещи законови бариери срещу партийна и политическа обвързаност на българските армейски офицери.

В противен случай ни чакат следващи жертви, демотивирана Българска армия и сигурни загуби на бойното поле, ако такава ситуация възникне.