Лъчезар Богданов: Вдигане на заплатите у нас с 4-5 на сто при свитата инфлация е добър ръст

Увеличение на заплатите от 4-5 на сто до 7 процента вече трябва да изглежда като добър ръст, защото инфлацията се сви до 2-2,5 на сто. Това каза в интервю за БТА главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, който коментира представянето на държавния бюджет за догодина и призива в тази връзка на Асоциацията на индустриалния капитал в България пенсиите и заплатите да бъдат замразени от 2025 г. като мярка срещу нарастването на бюджетния дефицит.

Според Богданов в годините на висока инфлация и съответно на номинален ръст на икономиката е било много лесно да се вдигат заплатите и пенсиите с 10-15 на сто, но при овладяната инфлация трябва да се разсъждава в други числови категории.

Администрацията

По отношение на варианта за съкращаване на броя на служителите в администрацията, той посочи, че в България населението е намаляло с 1 милион души за последните 10-12 години, но в същото време заетите в нея се запазват, което не е оправдано.

Освен това вече доста успешно се прилагат електронните услуги, което означава, че има голям потенциал държавната администрация да функционира с много по-малка човешка намеса.

"Както го казват работодателите - с 20 на сто, звучи като 20 процента навсякъде, но какво правим, когато някаква функция се изпълнява от един или двама души например в някое териториално поделение, защото ако те бъдат съкратени, поделението няма как да функционира. Трябва много по-структурно да се анализират нещата и да си зададем въпроса например за териториалната администрация - трябва ли да има толкова много гишета на място. За много от нещата хората могат да използват услугата по електронен път или пък дали изобщо трябва да съществуват определени звена, ако тяхната работа може да бъде заменена с централизирана комуникация между различни регистри на администрацията и да няма пренос на хартия от едно гише на друго", коментира той и добави, че трябва да се промени начинът, по който се извършват услугите.

Инвестициите

Относно инвестициите в страната, Богданов коментира, че те очевидно страдат от политическата ситуация, в която се намираме. Той посочи, че когато имаше сформирано редовно правителство и имаше парламентарно мнозинство през миналото лято, се отпушиха общинските проекти, които получиха финансиране.

"По отношение на частните инвестиции България не отскоро е на опашката в Централна и Източна Европа като дял на инвестирането от БВП. Политическата несигурност изключително много влияе на големи и сложни проекти, които са свързани с регулаторната среда. Ако искате да стартирате добив на полезни изкопаеми, ако вашата дейност е свързана с някаква лицензионна дейност независимо от какъв вид, това засяга и инфраструктурата - достъп до железопътен транспорт, пристанища, и това изисква да имате от друга страна партньор, с когото да разговаряте, така че вашата дейност да се развива през следващите години. При тези ситуации липсата на редовно правителство и на парламентарно мнозинство, което да е поело курс на политиките, се отразява безспорно негативно", отбеляза Богданов.

Според него е добре в България да има ниско данъчно облагане, за да привлича инвеститорите.

"България като страна, която иска да догонва по-богатите, а ние сме част от един общ пазар, в който сме в по-бедната периферия и искаме да забогатяваме, трябва да се стреми към бърз икономически растеж, което означава повече инвестиции, повече труд, повече предприемачество и в този смисъл за нас е добре да имаме система с относително ниско облагане. Заради това според мен е добра стратегия в дългосрочен план да се поддържат данъците ниски и тя отговаря на структурата и потребностите на българската икономика, така че в следващите 20 години тя да расте с изпреварващ темп", посочи икономистът.

Бюджет 2025

Относно предложената рамка на бюджет за следващата година от служебния финансов министър Людмила Петкова, Богданов коментира, че тя е влязла в ролята си на служебен министър без ясен политически мандат, зад който да стои парламентарно мнозинство. Според него бюджетът ще бъде гласуван най-вероятно от следващото Народно събрание (НС), което ще бъде излъчено след предстоящите предсрочни избори на 27 октомври.

Богданов смята, че финансовият министър в трудната ситуация, в която се намира, дава заявка, че нейният екип прави някаква прогноза за следващата година, за да запознае обществеността и политиците с това изчисление.

"Това обаче не е заявка за някакво финално предложение. Това са някакви разчети, някаква картина. Ние сме изпратили допълнително запитване да ни предоставят, ако може по-подробна информация, за да видим какви са разчетите, защото ако се погледне средносрочната фискална рамка, която беше направена през 2024 г. с прогноза за 2025 г. и 2026 г., там нещата са доста различни и няма такъв ръст на разходите", отбеляза той.

В крайна сметка отговорността ще е на бъдещия състав на парламента да гледа приоритет по приоритет и разход по разход какво трябва да се направи и какъв ефект ще има това, и ако дефицитът е твърде висок, какви коригиращи мерки трябва да бъдат взети, смята Богданов. Според него вероятно след 3-4 месеца ще бъде гласуван бюджетът за следващата година.

"Какъвто и проект да дойде от Министерството на финансите (МФ), той ще бъде прекроен от Народното събрание и ако има редовно правителство вероятно бъдещият финансов министър, ако бъде избран в рамките на тази година, най-вероятно ще изтегли проекта на бюджета на служебното министерство и ще изготви свой като бюджет на ново парламентарно мнозинство, в който ще са отразени вижданията и приоритетите за икономиката, за финансите, за разходите, за социалната политика, за данъците на новото мнозинство", отбеляза Богданов.

По думите му в последните три години сме в много различна ситуация.

"До преди три години бюджетът и темите, свързани с него като данъчни, разходни политики, произлизаха от ясно и добре структурирано парламентарно мнозинство и финансовият министър беше силният човек, който се ползва с подкрепа на парламентарното мнозинство и тогава това, което излизаше от МФ с малки промени беше формулираната фискална политика на държавата по отношение на заплати, вдигане на данъците, разходи, инвестиции, пенсии. Тоест тогава това, което представяше МФ, беше израз на волята на ясно мнозинство. Сега имаме съвсем друга ситуация и каквото и да предложи служебният министър като разчети, той няма мандат да решава какво да се прави с данъци и заплати, и това ще остане за новото НС", обобщи Лъчезар Богданов.