Плевен и съседни населени места са на воден режим

Министрите на регионалното развитие и на околната среда и водите ще се срещнат днес с областния управител на Плевен и с кмета на града, за да бъде обсъдена кризисната ситуация с водата. Плевен и съседни населени места са на воден режим, след като част от кладенците, които осигуряват вода за града пресъхват. От "Българския ВиК холдинг" обясниха, че първата крачка за справяне с проблема, който продължава от години, е подмяна на тръбите за оросяване на помпена станция "Биволаре", както и изграждане на язовир "Черни осъм", съобщи БНТ.

"Българският ВиК холдинг" е осигурил средства за осъвременяване на помпената станция "Биволаре", но това е само част от решението на проблема с водата в Плевен.

"Засушаването там е много критично. Основно решение там е и изграждането на язовир "Черни осъм", МРРБ размрази този проект като важен и в момента сме в етап на неговото изграждане", каза Владимир Бибов, член на УС на "Български ВиК холдинг".

Идеята за изграждането на язовира е от 1986 година, но четири години след началото на проекта, той е спрян заради протести на местните жители. Друг проблем, който допринася за безводието в Плевенско и Ловешко са сериозните загуби по тръбите. Средно за страната 60% от питейната вода се губи.

"Апелираме общините да се възползват от ресурса, който може да се използва през общинската програма на държавния бюджет и те като собственик на актива да се възползват от този бърз начин МРРБ да им осигурява ресурс", добавя той.

Пред критична ситуация е и Южното Черноморие заради пълните на около една пета язовири "Камчия" и "Ясна поляна". Там също е разработена програма за справяне с кризата. Първият етап предвижда водоснабдяване на Варна вместо от язовир "Камчия", от "Девненските извори".

"Съответно "Камчия" и тези обеми, които има, ще бъдат насочени към Южното Черноморие, тези проекти са на финалната права и дори има остойностяване на проекта в рамките на около 50 млн.", казва Бибов.

Срокът за изпълнение е две години като средствата ще се търсят от различни източници.

"Разбира се, това е една част от решението. По Черноморието язовир "Ясна поляна" е по-големият проблем, тъй като там няма алтернатива", казва Бибов.

Възможно е присъединяването и на язовирите "Порой" и "Ахелой" за водоснабдяване на района, но това ще отнеме време, заради отчуждителни процедури.

Министерството на околната среда и водите е институцията, която одобрява използването на водните количества. На първо място се осигурява вода за питейни нужди, а едва след това за рехабилитация, за поливане, за енергетиката.

"Много разчитаме на Министерството на околната среда и водите, които са всъщност органът, който управлява водите да спазва приоритетите заложени в Закона за водите, казва Магдалина Вълкова, инженер ХМС в "Напоителни системи".

По данни на ековедомството в момента язовирите за напояване са пълни на една трета.

"За да няма стрес във водоползвателите, първо, преди поливния сезон, провеждахме нееднократни срещи със самите земеделски производители, за да може да се прецизира разполагаемият обем вода", посочва Вълкова.

В момента се напояват около 300 хиляди декара у нас. Очаква се обаче със засушаването търсенето на вода да става все по-голямо.

"Преди началото на поливния сезон не успяхме да обслужим единствено 20 хиляди декара с ориз, но самите производители бяха предупредени просто да не засяват ориз, защото оризът е култура, която изисква изключително много вода", казва Вълкова.

От Напоителни системи са започнали сериозна инвестиционна програма, финансирана с европейски средства, с която се надяват площите, които могат да се напояват, да се увеличат с 200 хиляди декара. Проектите подобряват и ефективността.

"Има реализирана икономия на вода, тъй като дори с по-малки количества спрямо миналата година сме обслужили около 40 хиляди декара повече", казва Вълкова.

Дружеството се надява и валежите през зимата да успеят да осигурят количества вода за следващия поливен сезон.