Иван Михайлов пред ФАКТИ: Подобни налози, като към минния отрасъл, изкривяват инвестиционната среда

Американска търговска камара в България (АТК) се противопоставя категорично на предложените в проекта на Бюджет на Република България за 2025 г. допълнителна данъчна тежест върху стратегически сектори за българската икономика, каквато е минерално-суровинна индустрия. Намираме за неприемливи въвеждането на „данък върху подземните богатства“, който по съществото си демонстрира непрорпорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане. Това бе обявено в специална позиция до медиите. Какво предизвика тази реакция от АТК. Пред ФАКТИ говори Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на АТК.

- Г-н Михайлов, проектът за бюджет за следващата година, който бе официално представен от Министерството на финансите, предвижда въвеждането на „данък върху подземните богатства“. Как гледате на това?
- В нашата позиция ние категорично се противопоставяме на това предложение, както и на начина и срока, по които то бе оповестено. В стремежа си да работим за подобряване на инвестиционния климат у нас – което означава да направим така, че да задържаме работещите тук компании и да се опитваме да привличаме нови инвеститори, ние не можем да стоим безучастни към опити да се въвежда нов данък, който няма целеви характер, а е предназначен за „запушване“ на фискална дупка, предизвикана от небалансирани разходи в държавния бюджет и от популистки обещания, за които не са планирани приходи.
Нещо повече, ние се готвихме за по-мащабна позиция, защото от публичната информация от предишната седмица стана ясно, че тежестта да се запълнят липсата на приходи в Бюджет 2025 ще падне върху няколко работещи на светло бранша, сред които са минната индустрия и банковото дело. Представената тогава аргументация бе пълна с общи формулировки, които ние ги тълкуваме като сочене с пръст за това, че те са успешни и допринасят за развитието на икономиката на страната. При оповестяване на проекто-бюджета бяхме изненадани и от увеличаване на акцизите за тютюневи изделия и бира, като този ход не цели подобряване на здравния статус на българина, а по-скоро се удря директно индивидуалното потребление, което може да доведе до разрастване на сивия сектор. И точно тук са нашите последващи аргументи – защо не се бори сивата икономика, която за България варира между 30-35% и е сред най-високите в ЕС, а се „удрят“ генериращи добавена стойност отрасли, за да са част от мерките за стопяване на дефицит от или 12, или дори 18 милиарда лева и да се посрещнат заложените с над 40% държавни разходи спрямо 2024 г.? Недоумяваме и от предложението за данъчна амнистия, което пряко ощетява както репутацията на България на световните пазари, така и съвестните данъкоплатци за сметка на недобросъвестни икономически субекти.

- Това, все пак, е проект за бюджет, но имаше ли диалог с бранша, имаше ли анализ за ползите и рисковете...
- Двустранните камари у нас не са пряка заинтересована страна в този процес. Но ние следим няколкото големи теми, които касаят икономиката на страната – Държавният бюджет, Бюджетът на НЗОК, ДОО, защото от заложените в тях политики – а някой ден и реформи – бизнесът може да планира своята дейност. Все пак държавата е най-големият работодател, възложител на обществени поръчки и контролиращ икономическата дейност у нас. И за това е нужен навременен институционален диалог, какъвто нямаше към колегите от Българска минно-геоложка камара. От отпадането на „данъка за свръхпечалбата на банките“, разбрахме, че публичното говорене на колегите от Асоциациацията на банките в България е довело до вслушване в техните аргументи в последния възможен момент, което е положителният пример.
Анализ на ползите и рисковете, строго погледнато, липсва и в сегашната версия на проекто-бюджета. Но ние разбираме вложените усилия да се работи за постигане на бюджет, който да е сред изпълнените условия за приемането на България в Еврозоната. След като пропуснахме редица възможности от последните 3-4 години – умишлено или заради икономическата конюнктура, всяка бизнес асоциация би възразила тази цел да се постигне за сметка на нейните членове или на бизнеса в цялост и без нужния анализ, диалог и търсене на други решения за финансиране на дефицита.

- Определено се търсят допълнителни приходи в Държавния бюджет, но така ли се прави?
- Не сме запознати пред какви по-конкретни допускания или изисквания са били изправени колегите в МФ, различни от аргументацията им за наличната законодателна рамка, постигане на 3% дефицит и запълване на „дупката“ от 12 млрд. лв. В аргументацията им се посочват числата от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., но от дейталния анализ на работодателските организации се вижда несъгласието с нея.

- Голямата философия на бюджета е да се постигне до 3% дефицит. Търсят се пари и хайде „данък върху подземните богатства“. Така ли излиза?
- Погледнато ангро – да. Но наред с поставените по-горе въпроси, бих искал да посоча и още няколко проблема. Добивът на полезни изкопаеми е стратегически сектор с осем подотрасла, които имат съществено значение както за нашата ежедневна дейност, така и касят националната сигурност, ресурсна обезпеченост в т.ч. и осъществяне на Зеления преход, за който е нужно електричество, което трябва да се произведе и да се транспортира по медни жици. Темата за конкурентноспособността на българската икономика, която трябва да произвежда продукти с висока добавена стойност и да разчита на местен природен ресурс, засяга и проучванията за добив на полезни изкопаеми – метални, неметални и дори на газ в шелфа или на територията на България, са част от по-големия разговор за това каква България искаме да имаме през следващите (поне) 30 години.

- При миннодобивната индустрия имаме веднъж концесия – с права и задължения, а сега и данък. Двойно облагане се получава...
- Това е един от основните аргументи за несъстоятелността на предложението. Недопустимо е да се облага с данъчно задължение един отрасъл и предприятията в него по два пъти. Освен това, редно е да се разбере същността на този бранш: предприятията първо са спасени от фалити, работят по най-високи стандарти, в т.ч. и отговарят на регламентите по ESG, развиват регионите и хората си, реинвестират печалбата, за да гарантират устойчиво развитие. Също така добивът на руда не е като да отвориш една дупка и да потече река от мед, сребро или злато. В България по данни на Минно-геоложкия университет има редица метални находища, но с бедно съдържание на руда, каквито са и сега опериращите. Благодарение на развитите технологии, на стабилната цена на металите през последните години и инженерните постижения, тези предприятия са рентабилни. И трябва грижа от страна на държавата: спазване на концесионните договори, реализация на Минната стратегия или на нова такава, одобрение на устойчиви нови проекти, както и на площи за проучване, и не на последно място – постоянна публично заявена подкрепа за бранша.

- И това май се иска еднократно само за тази година. Това какво е?
- Позицията на Американска търговска камара бе, че подобни налози, като към минния отрасъл, дори и еднократни по последни обещания от МФ, изкривяват инвестиционната среда. Защото сумата, която е заложена във внесения проекто-бюджет в Народното събрание, трябва да се „изземе“ от минните компании. За някои тя занулява работата им през последните години. Увеличението на отделните параметри е в пъти на договорените в концесионните договори и не кореспондира с нито една международно установена практика. Стига до състояние, в което се нарушава икономическият баланс между концесионер и концендент (държавата), при който се разпределят ползи и рискове. Тук държавата иска да прехвърли риска от финансовото оцеляване на компаниите върху тях самите, като изземе дадена сума и да прибере ползите за себе си.

- От минната индустрия, ако това се приеме, се очаква приход от 900 млн. лева. Как бихте го коментирали?
- Начинът за това е несъстоятелен за демократична държава, работеща по правилата на пазарната икономика, в т.ч. и уважение на съществуващи договори и специфика на конкретния бранш.

- Къде остава принципът на свободна конкуренция. И как би се отразил този данък на сектора?
- В минния бранш не говорим за конкуренция – съществуват няколко значими компании, работещи с различни по вид находища от метални и неметални полезни изкопаеми. Тези компании са с дългогодишна история. За да имаме представа от бизнес средата, примерът е повече от красноречив: най-новият рудник у нас бе открит преди 5 години, като това стана 40 години след последния въведен в експлоатация. Това е пример за липса на внимание от страна на държавата към подобен стратегически сектор, който освен за основния си бизнес, се грижи за регионите, за ресурсната обезпеченост и дава своя дан за развитието на икономиката на страната.

ПС. - отговорите са отнесени към края на работния ден вчера.