Отбелязваме 138 години от избухването на Априлското въстание

Днес отбелязваме 138 години от началото Априлското въстание. То избухва на 20 април (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.

Въстанието избухва предсрочно на 20 април, заради предателство, с гръмването на първата пушка и изпращането на кървавото писмо, написано от Тодор Каблешков, а по план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа, припомня „Фокус“.

Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

От 95 въстанали села и градчета във въстанието се включват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързия му и кървав край.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията й са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, вече очертани от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство предизвиква обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.

За Априлското въстание, ако сега четете учебниците, независимо от кого са написани – те завършват по един и същи начин – „Априлското въстание завърши с неуспех”. Това е най-голямата глупост, която са писали и продължават да пишат, за съжаление, съставители на учебници. Априлското въстание е най-успешното въстание в българската история, заяви в интервю за Агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей (НИМ).

„Въстанията не избухват поради военни причини кой ще бие на бойното поле. Въстанията избухват по политически причини. Политическата цел на Априлското въстание е възстановяване на българската държава. И точно това се случва, именно благодарение на него, в следващите две години”, каза проф. Божидар Димитров.