Как се мами БГ купувач

Измамите

Гражданин иска да купи два имота в града Y. На финала носи в службата по вписванията два нотариални акта с всички необходими печати и подписи, както си му е редът. И двете сделки са изповядани при нотариус. Нишката обаче се къса, покупките - също. Защото нотариусът е от друг град и не може да изповяда сделки за имоти, които не попадат в района му на действие. Това не е сюжет за криминале, а съвсем действителен случай, колкото и куриозен да изглежда, разказват експерти от Агенцията по вписванията. През последните години те са засекли около двайсетина опита за имотни измами.

До неотдавна особена популярност бяха придобили измамите с пълномощните, където основни потърпевши се оказваха пенсионери. Сега се действа основно по две схеми - или чрез нотариални актове с невярно съдържание, или се правят опити имоти с тежести да се представят на купувачите "чисти", за да бъдат пласирани от собствениците им.


Нотариалните актове

Почти задължително е всеки, който възнамерява да купува имот, още преди да се подпише за стандартното капаро от 10% от стойността на сделката, сам да направи справка в Агенцията по вписванията. Така ще е наясно още в самото начало дали продавачите действително са собственици на жилището или парцела. Защото на купувача могат да му се представят най-различни документи - под формата на копие, или дори с оригинални сини печати и подпис на нотариус. Но той със сигурност не разпознава как се подписва даден нотариус, а често не е наясно дори как изглежда печатът. Затова е хубаво да се знае, че печатът на нотариуса е кръгъл, съдържа името му, регистрационния му номер и района му на действие, казват от Агенцията по вписванията.

Покрай главоломното нарастване на сделките с имоти през последните години, за работещите в службата по вписванията вече не е проблем даже на око да преценят дали подписът на даден нотариус действително е негов. Ако обаче човек не борави перманентно с подобни документи, трудно може да хване фалшификата, защото за изготвянето му са достатъчни компютър, принтер и синьо мастило. И елементарни познания за вида на документите.

Практиката познава куриози, при които в старанието си да изпишат вежди, фалшификаторите буквално са извадили собствените си очи.

"Имахме случай, при който измамникът беше решил да действа елегантно, но не особено прецизно, поради непознаване на вида на документацията", разказват от Агенцията по вписванията. Със специална графична програма фалшификаторът въвел данните в нотариалния акт в горното дясно каре на компютър. Явно не знаейки, че те винаги се нанасят на ръка, с химикал от службата по вписванията.

Правят се и други трикове - преснима се горната част на документа (където вляво фигурират данните, въведени от нотариуса, а вдясно - тези на службата по вписванията) и печатите на втората страница, а съдържанието се "подменя".


"Чистите" имоти

Често собствениците на проблематични имоти всячески се опитват да се разтоварят от тях без значение на методите, които прилагат. В Агенцията по вписванията са представяни документи за актуализация на удостоверения, които много наподобяват на издаваните от самата агенция. Удостоверението съдържа всички необходими атрибути, но не и "неудобната" информация. Тоест, ако бъдещият купувач на имота погледне книжата, може да приеме, че въпросният апартамент е чист.

Подобни опити за измами се правят главно за имоти, спрямо чиито собственици има заведени преписки в прокуратурата и има вероятност недвижимата им собственост да бъде конфискувана. Затова те се стараят да скрият тази информация, като спестяват на бъдещия купувач данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота. И ако успеят, оставят в патова ситуация новия собственик. От Агенцията по вписванията обаче обясниха, че в момента, в който установят, че някой се опитва да издаде информация от тяхно име и да я представи пред бъдещи купувачи или кредитори, удостоверението се изземва и се образува преписка.


Червената лампичка

Сигналната червена лампичка трябва да се включи още на проучвателната фаза на сделката за имот. Първо бъдещият купувач трябва да си изясни кой е собственикът на имота и как ще се договаря - чрез пълномощник или директно.

После се правят някои задължителни проверки. Едната от тях се извършва в Агенцията по вписванията, за да се прецени дали лицето, което продава имота, действително е негов собственик. Прави се проверка и в данъчната служба, за да е ясно дали въпросният собственик си е плащал данъците. След това бъдещият купувач може да отиде и до архива, да види нотариалния акт и евентуално да направи справки за предишните собственици на имота. И ако всичко е наред - да стане горд притежател на ново жилище.