Иван Велков, генерален мениджър на "Colliers International" за България: Думата на роднините си остава решаваща

Кои са първите три неща, за които пита българинът при покупката на жилище?
- Повечето биха казали - локацията. За нас обаче най-важното нещо е качеството. Местоположението на имота безспорно е много важно, но в никакъв случай не е решаващият фактор. Още повече, ако качеството, което може да бъде придобито за тази цена, не отговаря на стандартите. И става въпрос не само за тухлите, цимента, а за цялостния продукт. Така че въпросните неща не са три, а само едно - качеството.


По какви критерии, извън цената, се избира апартамент за собствено ползване? Според повечето посредници натежават показатели като - район, с който сме свикнали, близост до работата, добри комуникации, добра инфраструктура, наличие на училища, детски градини, равномерно развита търговска мрежа, др.
- Добрата инфраструктура и добрите комуникации са термини, които не бяха толкова популярни доскоро, но към днешна дата може да се каже, че хората вече се интересуват от такива по-глобални фактори, ставайки и по-мобилни.
Различните жилища имат различен тип критерии, които се налагат в една или друга степен. Колкото е по-прагматично предложението като цена, размер и район, то директно се съпоставя с други такива имоти, които се намират на съседната улица, в съседния квартал и т.н. И там, където става въпрос за по-големи размери, дали като сума или като площ, на преден план излизат по-абстрактни фактори като престижност, съседи, възможности за забавления и т.н.
С други думи, този консервативен подход започва бавно да се пречупва, особено в столицата, където има процеси на вътрешна миграция. Традиционализмът е добро качество, но в центъра на София има огромни стари сгради, които не се поддържат, и една от причините е, че не се обитават достатъчно ефективно.


До каква степен мнението на приятелския кръг има значение?
- Огромно. И това е една от разликите ни със западноевропейците. В България мнението на приятелския и роднинския кръг е особено силно застъпено и дори доминиращо. В България може да се разчита на огромна група от хора от приятелския кръг, които биха помогнали при покупка на жилище. Те не биха участвали при започване на нов бизнес или при покупка на нова кола, но за жилище - да. Това по-скоро може да се приеме като плюс. Стимулира се една по-консервативна и патриархална, но по-солидна тенденция.
Не съм правил задълбочена статистика, но над 95% от всички хора в България са убедени, че рано или късно ще имат свой дом, който са купили или построили. Известно е, че делът на българите със собствени жилища е един от най-високите както в Европа, така и в света.


По какво си приличаме и по какво се различаваме от западноевропейците?
- В България човек средно купува жилище веднъж или два пъти в живота. В САЩ например това става между 10 и повече пъти. Почти при всяка важна промяна в професионалното, социалното или демографското им положение, те предприемат такава важна крачка. Може би не е коректно да сравняваме по какви критерии един испанец, англичанин или американец би си избрал апартамент. Като цяло обаче ние сме много по-дългосрочно ангажирани с това, което сме направили. Вероятно затова търсим тази емоционална подкрепа от роднини и приятели, че не правим грешка. Това е много по-азиатски модел на поведение.Другата голяма разлика между България и Запада е, че тук имот се купува за децата или внуците, с идеята той да послужи в бъдеще време.


От какви показатели се водят купувачите на жилищен имот, когато го купуват с инвестиционна цел?
- Важна е очакваната бъдеща печалба, без значение дали имотът ще бъде продаден впоследствие, или ще се отдава под наем. Но има и трети вариант, при който парите или активите се депозират в имот, защото той е нещо солидно, видимо и може да се ползва рационално.