При сделка с недвижими имот фирми и граждани вече няма нужда да ходят до Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за да сe снабдят със скица. Това вече ще става направо при нотариус чрез електронен подпис. Някои нотариуси вече са се регистрирали в системата ни и текат експериментални тестове, а от Агенцията провеждат поредица от образователни курсове в цялата страна, на която присъстват както нотариуси, така и много брокери на недвижими имоти. Това каза в интервю за Факти.бг инж. Валентин Йовев, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
- Инж. Йовев, какви проблеми бяха разисквани на последните заседания на двете междуведомствени комисии – по кадастъра и по геодезия?
- На първо място трябва да отбележим, че кадастърът е нещо, което засяга всички – като се започне от енергетика и се свърши с проблемите в болниците, защото и те имат собственост.
Междуведомствената група по геодезия разработи указания за уеднаквяване на практиката по поддържане на картата на възстановената собственост и издаване на скици на поземлените имоти, които са с променено предназначение в територии с одобрена кадастрална карта. Указанието е изпратено до всички служби по земеделие.
Вече е подготвена и заповед между министъра на инвестиционното проектиране и министъра на правосъдието за обмена на данни между Агенцията по вписвания (АВ) и АГКК. Това се наложи, тъй като съгласно чл. 86 от Закона за кадастър и имотен регистър (ЗКИР) АГКК незабавно след извършването на вписването на дадена сделка я отразява в кадастралната карта. Ние и до сега имахме връзка с АВ, но сега определени наши служители ще имат достъп до вътрешната мрежа на АВ и тогава ще може да видим сканираното изображение на нотариалния акт. Това се налага в случаите, когато един имот по регулация е бил разделен примерно на три и само единият собственик е извършил сделка. Ако използваме автоматичната функция, не може да видим кой точно от собствениците е извършил сделка. Новия го знаем, но не знаем кой от тримата стари е направил сделката. Това беше до момента, но вече този проблем е преодолян.
- Какви са най-важните промени в ЗИД на ЗКИР, приети от 42-ро НС и с какво те допринасят за развитие на българския кадастър?
- На първо място има облекчени процедури по изменение на кадастралната карта в етап на поддръжка и в същото време е повишена сигурността на тези изменения. На второ място въвеждане на зони на ограничения върху имотите. Също така отпадане на предварителните пардити. По предишните текстове на ЗКИР трябваше АВ преди започването на кадастрално производство да се създават предварителни партиди на имотите. След изменението е предвидено да се създава партида за всеки имот, независимо дали попада в територия с одобрена кадастрална карта/КК/ или в друга и тези партиди вече ще са окончателни, а не предварителни. След създаване на кадастрална карта вече има уникален номер/ЕГН/, наречен идентификатор на всеки имот, т.е. партидите, които се създават ще са окончателни. Така единия и най-сигурен източник на данни за собствеността ще бъде имотния регистър, който се поддържа от АВ.
Другите две промени касаят специализираните карти за устройствено планиране за урбанизираните територии и подобряването на обслужването на гражданите с кадастрални услуги – безплатен достъп, безплатни услуги за ведомства и общини, обслужване от всяко място за цялата страна, скици за нотариално производство, издадени от нотариуси със силата на официален документ на АГКК.
- Бихте ли посочили непреките ползи от създаването на кадастър?
- В общи линии българският кадастър вече върви в правилна посока. Единствено неправилната е да се работи на парче, постоянно да се търси финансиране при положение, че това е самоиздържаща се система, ако говорим за финанси. И държавата, като всяка друга, трябва да си финансира топографо-геодезическите дейности.
Веднага ще ви посоча три непреки, но много важни ползи от наличието на кадастър:
1. По-голяма сигурност на имотния пазар. Ипотекичният пазар е много по-сигурен.
2. Освен нотариусите, съдебните изпълнители също имат достъп.
3. Възбраната върху дадени имоти става по-лесна и бърза, при наличие на кадастрална карта.
- Споменахте, че има проблеми с присъединителните дружества. Може ли да уточним какви са точно те?
- Основният проблем с присъединителните дружества – електричество, ВиК и други, е, че техните кадастри са непълни, изготвени са в най разнообразни формати и за най различни мащаби. Това, което изграждат в момента се попълва сравнително точно, но няма информация за старите трасета.
По закон всяко едно от дружествата трябва да си изгражда географска информационна система и да я предоставя в АГКК за общо ползване. Тези дружества са над 1500 дружества. По-големите от тях го правят, но само за новоизграждащите се трасета. Проблемът със старите трасета е голям, тъй като издирването им отнема много време. Не е тайна, че в 70%-80% от случаите се търсят стари работници, за да кажат откъде минава трасето.
Важно е да се припомни, че кадастралните информационни системи имат отношение към сигурността на имотите. Ако през вашия имот преминава голяма комуникация, това е тежест на имота. Ако не знаете и го продавате вие един вид подвеждате купувача. Има големи колектори, които не се знае точно къде се намират.
Главната отговорност за подземния кадастър е на държавата. Опитахме се да издирим всички дружества, за да им изпратим уведомителни писма, че по закон трябва да поддържат географски информационни системи за това, което полагат. Трудно е, обаче да бъдат издирени всички 1500 дружества и решихме органите, които им издават лицензи да им обърнат внимание. В тази посока работим активно.
- Бихте ли обяснили издаването на скици от нотариуси защо е в полза на гражданите?
- АГКК предлага 71 видове електронни услуги. Ако има друга агенция с такава добра електронна комуникация с граждани и фирми, ще се радвам да обменим опит. Важно за гражданите, които искат да извършат сделка с недвижим имот е, че е реализирана възможността за отдалечения достъп на нотариусите до скици, които да се подписват с електронен подпис. Сега сме в период на тестване на нещата, но вече има 6-7 нотариуса са се записали в системата. Така при сделка човек няма да чака на гише в Агенцията, за да се снабди със скица, а може да го направи директно при нотариуса. Той има достъп и скицата ще е заверена с наш електронен подпис.
В момента провеждаме семинари в цялата страна във връзка с промените в ЗКИР и има голям интерес от страна на нотариуси и брокери на недвижими имоти. Уведомяванията, които правихме по ГПК, вече се извършват по реда на АПК. По-рано трябваше да издирваме адреси, да чакаме за едно елементарно изменение на имотна граница пишехме писма на всички заинтересовани лица. Масовият случай беше такъв такъв, че ако се променя някаква граница, ние трябва да уведомим всички съседи, независимо че се променя границата с един съсед. Този съсед няма нищо против, но дистанционно не може да го заяви и трябваше да идва в единствения приемен ден – петък, за да се подпише. Ако не го направи, процедурата се прекратяваше. Сега режимът вече е уведомителен. Изчакваме 14 дни, в които всеки има право да подаде жалба срещу изменението, който подаде се спира производството. Това изменение ни увеличи гражданския оборот.
- Преди няколко месеца имахте среща с управата на НСНИ, на които брокерите поискаха да могат по-бързо да се извършват справки.
- Големите сделки са София, Варна, Пловдив, Бургас и Добрич. Дори във фронт офисите във Варна, Бургас и Добрич имаме рускоговорящи колеги. Справките могат да се извършват по интернет. Когато им е необходима скица за извършване на сделка те вече няма да идват в Агенцията, тъй като това става през нотариусите.
- Наскоро в Атина беше проведено пленарно заседание на Постоянната комисия по кадастър към Европейския съюз. След дълго прекъсване България отново беше поканена на него. Какви въпроси бяха разгледани там?
- Да, по неясни причини, България дълго време не е участвала във въпросната Комисия. Самият аз бях изненадан, след като разбрах, че организаторите са се обърнали за връзка с нас чрез българското посолство в Атина. Тази постоянна комисия по кадастър към Европейската комисия (ЕК) не разполага с голяма администрация. Събира се през около 6 месеца, по време на всяко председателство на ЕК. На този етап тя няма характера на институция която издава постановления, а има предписания към националните законодателства. Целта му е по-скоро обмен на практики и определянето на стратегията за развитие на кадастъра в Европейския съюз. Едно от основните предизвикателства през следващия половин годишен период са свързани с проучване на възможностите за нейната институционализация като част от ЕК.
- Какви интересни данни бяха изнесени в Гърция?
- Едно от нещата, които направиха силно впечатление, е например бюджетът на Гърция за изготвянето на кадастрална карта. Знаехме, че южната ни съседка разполага с бюджет от 500 млн. EUR за предстоящите 6 години. Оказва се, че сумата е 1.5 млрд. EUR. Причината е, че възнамеряват да използват европейски фондове.
- Ние не бихме ли могли да последваме примера на Гърция?
- Ние не ползваме никакви европейски фондове. От съществуващите програми нито по ОПАК, нито по конкурентна среда, нито по регионално развитие има пари, които могат да бъдат ползвани за кадастрална карта. Ползваме бюджетни средства. В Гърция се оказва, че е същото положение. От Европейския съюз са им казали, че по европейски програми няма средства. Гърците обаче са казали: „да, обаче при нас (както и в България), голяма част от територията всъщност са на държавни, общински и на религиозни общности. За влагането на тези пари в изработване на карти, няма да имаме възвръщаемост, тъй като последващите услуги за тях са безплатни. По този начин са аргументирали необходимостта да бъдат финансирани и разчитат да получат директно финансиране от Брюксел.
Има и програма за проучване на акваторията на Средиземно море и на крайбрежните зони. Гърция я ползва, но ние не, въпреки че имаме излаз на море. Евентуално с Университета Аристотелос в Солун ще кандидатстваме за мониторинг на нивото на Черно море, в който ще участват всички черноморски държави които имат достъп до европейски фондове.
- С какво е по-различно положението у нас в сравнение с това в Гърция?
- И в България над 60% от земите са държавни, общински и на религиозни общности и не им вземаме никакви такси. Държавата и общините не плащат такси, т.е. от обслужване на кадастралната карта не получаваме доходи. Натоварваме само частните земи на фирми и гражданите.
За общините пуснахме без пари скиците, но се оказа, че в България едно нещо като се пусне безплатно става напълно безотговорно. Вадят се 40-50 скици например за земи, които след земеразделянето са останали стопанисвани от общината. Актовете обаче се правят след два месеца. Докато направя актовете казват са изгубили скиците и отново се вадят, защото е без пари а една цяла служба по кадастъра се задръства да обслужва общината.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Симеон Тасев
09:20 09.08.2014
2 Симеон Тасев
09:20 09.08.2014