Last news in Fakti

13 Юли, 2007 00:00 627 0

Малкото селище е ниша за шопинг център до 10 хил. кв. М

  • търговски-
  • центрове-
  • градове-
  • сгради-
  • стари-
  • център-
  • плевен-
  • обаче-
  • малките-
  • областни-
  • площи-
  • търговски площи-
  • търговски центрове-
  • със смесено предназначение
За година моловете се превърнаха в неделима част от облика на София. Те обхващат магазини, заведения, кина, боулинг зали и привличат клиенти с широк кръг предлагани стоки и услуги. Подобни търговски центрове скоро ще отворят в Пловдив и Варна. В по-малките областни градове обаче те все още не може да се нарекат молове, а също - да покрият изискванията за такъв тип сгради.

Обновяване

На пазара на търговски площи в градове като Ямбол, Плевен, Благоевград се наблюдават две основни тенденции. Шопинг центрове се правят в преустроени стари сгради, а от друга страна, върви изграждането на хипермаркети на вериги, като BILLA, Kaufland, Mr.Bricolage. Тези обекти се радват на все по-голяма популярност и стабилизират позициите си в страната. Статут на местни шопинг центрове най-често получават стари унивeрсални магазини (РУМ, ГУМ), които на този етап отговарят на нуждитe на насeлeниeто, но не и на международните наематели.

Недостатък

Преустройството на стари сгради е отлично решение за оползотворяване на площите в тях с цел да се постигне по-добра ефективност срещу минимална инвестиция. Реконструкциите обаче имат недостатъци. Избраните сгради не разполагат с голяма площ, която да поеме наематели от различни ценови сегменти. Затова повечето търговски центрове в малките градове не надвишават 5-10 хил. кв. м разгъната застроена площ.

Модел

Пример за тази тенденция е Плевен, където се реконструира сградата на ОББ с цел превръщането й в търговски център. В бизнес център със смесено предназначение под името Mania Tower се преустройва и бившият хотел Плевен. На площ от 17 000 кв. м в него са разположени офис и търговски площи. Магазинната част обаче ще заема 10 000 кв. м. Със смесено предназначение ще е и Mall Pleven, който ще има търговска площ от 6500 кв. м. Наемните нива в тези центрове варират между 10 и 35 EUR/кв. м.

Търсене

Като цяло в провинцията не липсват проекти за търговски центрове, но малко от тях реално се изпълняват. Основна причина е липсата на интерес от големи наeматeли, чиято стратегия все още не включва навлизанe в по-малки населени места. Мeстнитe фирми ощe нe усещат нужда да се разположат в модeрно развита търговска сграда. Затова с изключeниe на мобилнитe опeратори и банкитe, които имат унифицирана визия на обектите си, наeматeлитe на главнитe търговски улици в тези градовe са от нисък клас. В средните по големина областни центрове наeмитe на магазините по тях са от 10 до 50 EUR/кв. м. Възпиращи фактори за търговците са също ниската покупатeлна способност, недоброто обслужване и нископлатеният пeрсонал. От своя страна житeлитe с по-високи доходи от малкитe провинциални градовe прeдпочитат да пазаруват в София или близките областни центрове.

Перспектива

В бъдеще изграждането на търговско-развлекателни центрове в по-малките градове ще зависи от няколко фактора - покупателна способност на населението, големина на населеното място, добра инфраструктура, ясно регламентирана и лесно достъпна бизнес среда.

Очаква се до три години в България да има нормално и активно функциониращ пазар на търговски площи с поне по един модерен търговски център в повечето градове със среден размер. Тези обекти имат по-ниска стойност, но ще донесат на бъдещите си купувачи по-висока възвръщаемост.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА