Завещанието се променя, докато човек е жив

Често се случва, особено с по-възрастни хора, да желаят приживе да определят кой да получи имуществото им. Обикновено те искат едновременно няколко неща: да са сигурни, че няма да ги оставят да живеят „на улицата“ и без грижи; да са собственици – да се чувстват със самочувствие и осигурени; а понякога – и да не се знае за това разпореждане от други членове на семейството, които биха се почувствали засегнати и биха създали напрежение в опита си да преуредят нещата. И нещо, което не е за пренебрегване – завещанието може да се променя или да се унищожи във всеки момент, докато завещателят е жив. Юридически начин да се постигнат всички тези цели дава именно завещанието. Неговият правен режим е уреден в чл. 13–47 от Закона за наследството.

Според чл. 13 от Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.

Завещание може да се направи както в полза на наследник по закон (това са най-близките роднини и съпруга), така и в полза на лице, което не е в тази група и няма каквато и да е кръвна или родствена връзка със завещателя. Не е необходимо облагодетелстваното лице да е дееспособно или пълнолетно. Нещо повече – по нашето наследствено право наследник може да бъде всяко лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е родено жизнеспособно.

Не е допустимо с едно завещание две лица взаимно да си завещаят своето имущество, както и да направят заедно завещание в полза на друго лице. Затова съпрузите, които искат да си направят завещание един на друг, трябва да го направят в отделни завещателни актове. Това е така, защото всеки порок във волята или качествата на едно от лицата би довело до нищожност на цялото завещание. В едно завещание обаче може да се завещае имущество и на повече от едно лице, например по един имот на двете деца.

От друга страна, завещателят може да посочи друго лице или лица, които да заместят облагодетелствания в случай на неговата смърт преди завещателя.

Предмет на завещанието могат да бъдат само имуществени права, при това не всички. Изключени са например правото на издръжка и гледане, правото на пенсия, вещното право на ползване и други права, които са изключително свързани с личността на носителя им. Освен движимо и недвижимо имущество, обект на завещание могат да бъдат и наследствени права. Законът изрично допуска да се завещават и ограничени вещни права, каквито са правото на ползване и правото на строеж.

Обект на завещанието могат да са всякакви имуществени права, но то има сила и действие само спрямо онова имущество, което е собствено на завещателя към момента на откриване на наследството, т.е. към момента на неговата смърт. „Общо“ се нарича завещанието, с което цялото му имущество или дробна част от него се завещава на лицето, в полза на което е направено. Няма пречка обаче да се завещае само отделен конкретен имот или друго имущество. Такова завещание се нарича „завет“. Допустимо е да се завещаят идеални части от имуществото или от определен имот.

Законът е оставил две възможности за избор на завещателя относно формата на извършване на самото завещание. То може да се направи саморъчно завещание или да бъде оформено като нотариално завещание, като и двете форми имат еднаква правна сила. За разлика от нотариалните актове, завещанието не се вписва. Но съвсем не е въпрос на избор как точно да се състави завещанието, защото то ще е нищожно и няма да има никакви правни последици, ако не са спазени строго определените в закона формални изисквания.

Саморъчното завещание трябва задължително да е написано лично, ръкописно, с ръката на завещателя, да има дата и подписът на завещателя да е поставен под завещателните разпореждания и датата.
picture:2,20080816_12.jpgНяма никакво значение къде ще се съхранява завещанието – то може да се даде на облагодетелствания, да се остави в личен архив или сейф, да се даде на близки, за да го предадат на ползващото се лице след смъртта на завещателя.

Тази свобода на действие обаче поставя въпроси за сигурността на съхранението и узнаването от страна на облагодетелствания, както и за това кой трябва да знае за направеното завещание. Затова има предвиден начин саморъчно съставеното завещание да се съхранява и от нотариус.

При нотариалното завещание нотариусът съставя протокол по молба и устна диктовка на завещателя в присъствието на двама свидетели. Той се уверява в самоличността на завещателя, а за установяване на неговата дееспособност обикновено се представя медицинско свидетелство.

Във всеки момент завещателят може да промени волята си, съответно и завещанието. Това може да стане изрично с ново завещание или с нотариален акт, както и мълчаливо – с разпореждане приживе с имуществото или със съставяне на ново завещание, което частично или напълно отменя предишното.

Завещанието е един от документите, с които се доказва правото на собственост и от тази гледна точка има значение при извършването на сделки с недвижими имоти.Продавачът, който твърди, че е станал собственик на имота по силата на завещание, трябва да представи и други документи, удостоверяващи, че праводателят му е бил собственик на имота, че не е извършил разпоредителни сделки с имота приживе (това се установява с удостоверение за тежести, в което такива сделки биха се отразили, и че смъртта му е настъпила).

Наследниците по закон могат да оспорят самото завещание като документ, като твърдят, че не е спазена задължителната форма или че то не е подписано от завещателя. Като изключение от общото правило този, който се ползва от завещанието, трябва да доказва неговата истинност. Наследниците могат да твърдят още, че завещателят не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Наследниците по закон имат право да искат и възстановяване на запазената част от наследството, при което, ако отпаднат правата на продавача, ще отпаднат съответно и правата на купувача. Ето защо при сделки със завещано имущество, както и при сделки с дарено приживе имущество би трябвало да се изследват допълнително и другите отношения по собствеността и наследяването.