Над 4 млрд. лв. трябват за саниране на старите жилища

Над 4 млрд. лв. ще са нужни за саниране на старите жилища в България. Това съобщи вчера зам.-министърът на МРРБ Калин Рогачев по време на кръгла маса, организирана от Асоциацията за реновиране на етажната собственост (АРЕС) по време на дискусия за ползите и вредите от частичното саниране на сградите.

По данни на регионалното министерство панелните жилищни сгради, които най-силно се нуждаят от обновяване в страната са около 18 900, разположени в 120 комплекса. Те са строени между 60-те и 80-те години на XX век, като 96,5 на сто от тях са частна собственост.

На много места състоянието на сградния фонд е толкова лошо, че цената на санирането може да стигне до 40 процента от стойността на жилищата, каза Стефан Кинарев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Някои сгради трябва да бъдат опразнени, за да могат да бъдат ремонтирани. Те в голямата си част са населени с бедни хора, които не могат да си покрият сметките, камо ли пък да си позволят да живеят под наем, докато тече ремонтът, каза още Кинарев. Според специалиста поставянето само на външна изолация на сградите не дава възможност след това за преглед на конструкцията. Случва се под изолацията да попада влага, от което корозира арматурата на железобетонните елементи, уточни той.

Наложителни са промени в Закона за устройство на територията, за да може да се премахнат негативните последици от нерегламентираното частично саниране на сградите. Това предложи Ангел Минев, изпълнителен директор на АРЕС. От асоциацията предлагат в Закона за устройството на територията да се вкара нова точка в член 147, алинея 1 със следното съдържание - "обновяване на сгради и жилища". В допълнителните разпоредби на ЗУТ, според предложението, трябва да се запише, че "обновяване" на строеж е комплекс от строително-монтажни работи, свързани със съществените изисквания към сградите по Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ), и предписани в доклада от извършено енергийно обследване по реда на ЗЕЕ, които се извършват по време на експлоатация и не засягат конструктивни елементи на строежа.

Почти 15 процента от жилищата у нас са необитаеми и с неясни собственици, които трудно могат да бъдат открити и включени в процедурата по саниране, каза Ангел Минев. Законът за етажната собственост задължава собствениците на апартаменти да ги обследват и да им бъде направен т.нар. "паспорт". Последният срок това да бъде направено е краят на 2013 година. Това трудно ще стане, смятат експерти от МРРБ. Санкции за неизпълнение на предписанията не са предвидени, освен минимални за домоуправителите, посочиха експертите.

Според Здравко Мишев от фондация "Български недвижими имоти", преди да се предприема саниране е важно да се провери конструкцията на сградата и да се установи дали има смисъл от обновяването или е по-удачно да се строи наново.

През 2007 и 2008 г. по проект "Демонстрационно обновяване на многофамилни сгради" на МРРБ и ПРООН са обновени 47 130 кв. м жилища. Те са разпределени в 30 сгради в няколко общини в страната. Най-много - 6, са в Благоевград. Във втората фаза на проекта са кандидатствали 47 сгради в 14 общини, а са били одобрени 36. В момента се обновяват 23 сгради в 10 общини. От 3500 до 7500 лв. са платили собственици на санирани жилища. Сумата зависи от разположението на имота. Средната инвестиция за обновяването е 4830 лв. Повече плащат притежателите на външни апартаменти.