Ще направи ли съдът революция при банковите заеми у нас

За първи път в България Комисията за защита на потребителите ще заведе колективен иск срещу банка - УниКредит Булбанк, заради промяна на лихвите по кредитите. Делото се очаква с интерес от хиляди българи с кредити и ще е показателно за това дали най-сетне у нас ще настъпи прелом в защитата на потребителите на финансови услуги. Досега съдебна практика почти липсва, защото рядко гражданин се наема сам да се впусне в скъпоструващи и протяжни съдебни битки с мощните юридически екипи на банките.

Изходът от конкретното дело ще покаже доколко е законно банките да вдигат неограничено лихвата по вече сключени договори. "Ще се опитаме да докажем, че в договорите на клиентите на банката с ипотечни или потребителски заеми има неравноправни клаузи, касаещи лихвите", обясни пред "Сега" новоизбраният член на КЗП Огнян Варадинов. Това според Закона за защита на потребителя са договорки, които "са във вреда на потребителя и водят до значително равновесие между правата и задълженията на двете страни". Ако съдът установи, че такива клаузи са налице, той ги обявява за нищожни.

Искът на КЗП определено ще е предизвикателство за юристите на ведомството, защото Законът за защита на потребителите има много текстове, които не са на страната на кредитополучателите. Например по закон банките имат право да променят лихвите едностранно и дори без предизвестие, при условие че дадат право на клиента незабавно да се откаже от договора. Освен това неравноправни могат да бъдат само клаузи в общите условия, защото те не са индивидуално договорени.

Според Варадинов подготовката на иска ще отнеме поне месец. От УниКредит Булбанк пък твърдят, че в техните договори и общи условия нямат неравноправни клаузи и имат правото да докажат това в съда.

Казусът с УниКредит ще хвърли повече светлина по разразилия се през последните месеци спор между финансисти и граждани, от една страна, и банкери, от друга, за начина на образуване на лихвите по кредитите. Клиентите на банките искат определянето на лихвата да става само на базата на независими пазарни индекси, а шефовете на трезори обаче твърдят, че

това ще убие конкуренцията и ще качи лихвите

Спорът тръгна от предложението на финансиста и бивш член на управата на БНБ Любомир Христов до депутатите да запишат в закон, че лихвите по кредитите се състоят от прозрачен пазарен индекс, определян от трета страна, плюс фиксирана надбавка. Сега банките формират лихвата от банков (някои го наричат и "базов") лихвен процент (БЛП), изчисляван от самите тях, плюс надбавка. Финансистът обаче предлага пазарен индекс, който лесно може да се следи от открити източници. Една от възможностите е това да е европейската междубанкова лихва ЮРИБОР, друга - ЛИБОР. А ако те не отговарят на цената, на която българските банки привличат ресурса си, за показател може да се вземе например средният лихвен процент по новоотпуснатите депозити, който се публикува от БНБ всеки месец. "Индексът може да е дори доходността по ценните книжа на Южноафриканската република. Всяка банка ще си го избере. Важното е само той да е прозрачен, да се определя от трета, независима страна, и видът му да не се променя в течение на целия срок на кредита на конкретния клиент", смята Христов.

Тази практика не е непозната за родния пазар. И в момента някои по-малки банки дават заеми срещу ЮРИБОР/ЛИБОР плюс фиксирана надбавка. Преди две години това се практикуваше и от някои от големите трезори, но от началото на кризата, когато тези лихви почнаха да падат, те рязко промениха практиката си. Някои банки измениха формулите за изчисляване на лихвите на клиентите си, като добавиха трети компонент в тях, други просто изключиха общоизвестните индекси. Тази практика е добре закрепена в закона, а и във всеки договор на потребител с банката е записано, че тя може да променя почти всички клаузи, включително лихвата, при "промяна на пазарните условия". Това даде възможност например един от големите трезори у нас да вдигне лихвите на старите си клиенти с 2.50% от 1 април 2010 г. под предлог, че са се променили пазарните условия. А това, че въпросните "условия" бяха в посока на намаление на лихвените проценти, а не на увеличение, бе пренебрегнато. Така в момента е възможно банка да вдигне лихвите, защото например има загуби заради нарастване на необслужваните заеми или защото от централата й зад граница са й възложили да си увеличи печалбата.

"Ако предложението на потребителите за по-коректна методика за определяне на цената на кредита се въведе на практика, то нито ще свали, нито ще качи лихвите. Но

ще направи цената на кредитите наистина пазарна

и ще я освободи от допълнителните тежести, които могат да дойдат например от лошо управление на банката заради грешки на мениджмънта й", твърди Любомир Христов.

Хубавото е също, че промяната ще подейства оздравително за системата. Сега трезорите рекламират жилищен заем с лихва от 6.67% и по този начин подвеждат клиента, защото след пет години лихвата му може да скочи на 11.32% (виж факсимилето) не само заради пазара, но и заради промяна на формулата за изчисляване на процента. Вярно е, че дори лихвата да се образува от ЮРИБОР плюс фиксирана надбавка, няма гаранция, че от сегашния 1% след 2 години няма да стане например 6%. Но така клиентът ще е наясно, че купува нещо скъпо и ако то не е по джоба му, просто ще се откаже. В крайна сметка,

колкото и да изглеждат достъпни, кредитите не са за всеки

Банкерите, депутатите и БНБ обаче са категорични, че предложението за определяне на лихвите на базата на пазарен индекс е неразумно. "Това е популистка идея и първото нещо, което ще предизвика, е покачване на лихвите", смята лидерът на СДС Мартин Димитров. На същото мнение е и новият шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, който припомни, че никакви европейски правила не задължават България да въвежда подобни изисквания в законодателството си. Според него, ако лихвите се определят на базата на пазарни индекси, ще изчезне конкуренцията.

Банкерите твърдят, че

свръхрегулацията е убийствена за пазара

"Ако прекалим с регулацията, ще убием продукта и потребителските заеми просто ще изчезнат от пазара", обясни пред икономическата комисия в парламента главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Той подчерта, че на пазара има 32 банки и когато клиентът не е удовлетворен от лихвата, той винаги може да си смени обслужващия трезор. "Нека да го кажа така. След като има два магазина, в които се продават едни и същи ботуши, и в единия магазин необосновано условията да ги купите са по-лоши от другия, този с по-лошите условия няма да продаде нито един чифт, а другият ще продаде 100. Ако банките предлагат неатрактивен продукт, той няма да се купува", твърди Хампарцумян.

Доводът на банкера обаче е валиден по-скоро за потребителските кредити, по които няма такса за предсрочно погасяване, и един заем може свободно да се рефинансира чрез друга банка. При жилищните кредити обаче има такса в размер на 5% върху остатъка и това прави рефинансирането твърде скъпо.

Депутатите намериха "соломоновско" решение между исканията на потребителите и банките: вместо да се поставят ограничения пред трезорите за начина на образуване на лихвите, те ги задължиха просто да публикуват методологията си в интернет. Това ще важи не само за потребителските, но и за жилищните заеми. Така поне размерът и промените на лихвите във времето ще станат известни на всички. Банките обаче не харесват и този вариант, защото и той водел до свръхрегулация и до изкривяване на конкуренцията. Според банкери методиката е свръхсложна за разбиране от клиентите и публикуването й ще даде козове на конкуренцията. Някои депутати предложиха в Закона за потребителския кредит да се запише, че методиката на лихвата, макар и определяна от банката, поне няма да може да се променя до изтичане на срока на кредита. Банкерите и БНБ обаче дадоха силен отпор и на тази идея, в резултат на което народните представители се отказаха от нея.

В ЕС клиентът избира между 5 варианта за изчисляване на лихвите

Българите се различават от нормалните европейци по много неща, например по качеството на финансовите услуги. Бегъл преглед на практиките на банките на Стария континент в сравнение с родните трезори показва, че българинът е третиран като потребител "втора ръка". На Запад клиентът може да избере между поне 5 начина на образуване на лихвата по жилищния си заем. "Сега" прегледа купища сайтове на западни банки и потребителски портали, но никъде не откри и помен от практиката, която трезорите у нас предлагат.

Първият вариант е променлива лихва, която в повечето случаи, особено за заеми в евро, представлява стандартен пазарен индекс. В този случаи потребителят сам поема част от риска от промяна на лихвите и затова при сключването на договора променливата лихва изглежда доста по-ниска и съответно по-атрактивна. За разлика от България в другите страни от ЕС при такива договори няма такса за предсрочно погасяване. Това означава, че при по-сериозно покачване на лихвите клиентът евтино може да се премести в друга банка, която му предлага по-изгодни условия. У нас обаче при предсрочно издължаване почти винаги се дължи такса от по 3-5% върху остатъка от заема, ако клиентът реши да го рефинансира с пари от друга кредитна институция.

Интересна разновидност на променливата лихва представляват т. нар. трекър кредити (tracker mortgage) във Великобритания. Лихвата по тях е вързана за основния лихвен процент (ОЛП) на Английската централна банка и се изчислява по формулата: ОЛП + надбавка от 1% (или 0.5%). Обикновено този вид заеми са доста атрактивни, защото лихвата по тях е по-ниска от другите променливи лихви на пазара. Любопитното е, че този вид лихвообразуване се е появило като реакция на хитруванията на банките на Острова. По подобие на трезорите в България те са качвали лихвите с повече от пазарното увеличение, а когато тенденцията е била надолу, са ги сваляли с по-нисък процент и така са ощетявали клиентите. Трекър лихвата предпазва от подобни нечестни залитания на банките.

Третият вариант за изчисляване на цената на заема е, като банката заложи отстъпка от променливата лихва в размер например на 2% в продължение на 4 години. Това значи, че ако променливият процент по договора е 8%, в началото клиентът ще плаща 6%. Ако обаче след два месеца променливата лихва падне на 7.5%, лихвата на клиента пада на 5.5%. А ако променливият процент стига 8.5%, клиентът ще плаща 6.5%. В България този вариант е по-популярен под друга форма - фиксирана лихва за първите една или две години.

Четвъртият вид лихва по ипотеките в ЕС е ипотека с таван на лихвата (capped rate mortgage). В договора банката и клиентът се съгласяват, че лихвата може да се променя, но не и над определен таван. Така потребителят може да си направи сметката дали месечните му доходи ще са подходящи да покрият дори най-скъпия вариант. Тук проблемът е, че често таванът е по-висок и неконкурентен на фона на останалите лихви на пазара.

В ЕС много разпространени са дългосрочните заеми - до 40 години, с фиксирана лихва. У нас такива продукти за граждани няма, като обяснението на банкерите е, че ако се появят, лихвата по тях трябва да е космическа и никой няма да ги ползва. Лошото на фиксираната лихва е, че по принцип е по-висока от променливата и ако лихвите на пазара започнат да падат, клиентът плаща по-висока цена. Хубавото обаче е, че от самото начало потребителят е напълно наясно колко ще му струва заемът и може да си прецени дали е по джоба му. Ако кредитът е за период например от 40 години, има клауза, че поне веднъж - например на 20-ата година, лихвата се актуализира. При договорите с фиксирана лихва обикновено се слага такса за предсрочно погасяване.

В Естония например лихвите в крони се образуват от променлив банков лихвен процент плюс фиксирана надбавка. Ако обаче жилищният кредит е в евро, лихвата му се образува от прозрачен пазарен индекс, в случая - 6-месечен ЮРИБОР (европейска междубанкова лихва, б. а.) плюс фиксирана надбавка.

"УниКредит", която у нас формира лихвата като банков лихвен процент (БЛП) плюс надбавка, има съвсем различна практика в Словакия. Там тя обявява, че образува лихвите по жилищните си кредити от ЮРИБОР (в сайта на банката това е пояснено като "пазарна лихва, формирана независимо от банката") плюс надбавка. Изрично е отбелязано, че това важи за целия период на кредита, който достига до 40 години. Трезорът предлага на клиентите си по тяхно желание безплатно да сменят формулата за лихвата си по време на договора според това как им е най-изгодно.

Същата банка оперира и в Чехия, където предлага на клиента избор между променлива лихва, определяна от банката; лихва, базирана на ЮРИБОР, която обаче може да се промени, ако цената на банковия ресурс превиши ЮРИБОР, и фиксирана лихва. Лихвата може да бъде фиксирана за максимум 20 години.