Забравените сгради и обекти на демокрацията

Недовършени мащабни сгради, строителни площадки, потънали в бурени и нехайство, терени, потънали в забрава, които от години не се ползват по предназначение, са пръснати из цялата страна. Стоят като паметник, възхваляващ бездействието на държавната и местната власт и липсата на воля за пускането им в експлоатация. Или за промяна на предназначението им.

Най-емблематичен такъв обект за София е паметникът “1300 години България” в центъра на града. Той беше обявен за опасен още преди години и оттогава стои покрит с огромно скеле. След дълги дебати какво да се прави с него институциите не стигнаха до единно становище. Все още не са реализирани плановете на общината да демонтира облицовката от монумента, а основното скеле да боядиса в оранжево.

Софиянци с“ любов” го наричат “Многоъгълния петох...к”.

Един истински архитектурен паметник в града също изглежда потресаващо - сградата на Захарна фабрика в столицата. Тя е построена през 1898 г. Многократната смяна на собственици и безхаберието на държавата я доведоха до разруха. През 2009 г. двама души загинаха в обекта, опитвайки се да режат желязо за скрап. Столичната община глоби собствениците с 100 000 лв. заради инцидента, но съдът намали санкцията наполовина. Последният собственик на Захарна фабрика е гръцка фирма. Столичната къпалня “Мария Луиза” пустее от 2005 г., тъй като е затворена.

Общината чрез фирма “Софийски имоти” е собственик на 33% от дяловете в дружеството. Останалите се държат от частна фирма, чийто управител е Николай Проданов.Бизнесменът е известен с общите си фирми с Румен Гайтански-Вълка, който държеше концесията за столичния боклук преди години.

От общината твърдят, че искат да си върнат къпалнята, но още нищо не са направили. С трагична съдба е и развлекателният комплекс “Софияленд”. Около 35 дка изведнъж опустяха, след като стопанисващата ги фирма ги заряза. По неофициална информация обектът е собственост на банка. Заради кризата обаче тя не инвестирала в района.

Архитектурен “трън” в София е и сградата на ИПК “Родина”, която стърчи грозна и недовършена край бул. “Цариградско шосе”. През 1976 г. държавата решава да построи най-модерната печатница на Балканите и редакционен корпус, в който да работят всички журналисти в града. След 9 г. започва строителството и през 1987 г. печатницата е построена. Корпусът остава недовършен. През 2005 г. недостроената сграда е дадена на НАП, която да я ремонтира и да я направи своя централа. Средства няма. В началото на 2009 г. правителството на Сергей Станишев решава да сключи сделка с “Обединени български вестници”, които да ремонтират постройката, а в замяна да получат 3 имота в центъра. През юли същата година сделката е спряна.

Подобна съдба има и нереализираната сграда на МВР в Разград. Тя е започната през 1983 г. и е вдигната до четвъртия етаж. Със старта на демократичните промени у нас парите за обекта внезапно секват и той е замразен. Сега плановете са да бъде превърната в исторически музей. Уникални сгради във Велико Търново, които са паметници на културата, са в окаяно състояние. Сред тях е бившият окръжен съвет пред входа на хълма Царевец и Шишмановата баня.

още