Българите биха дали малка сума за саниране

„Моят дом е моята крепост!”. Българинът защитава това мото много ревностно. Би дал мило и драго всичко, което е вътре в дома му да е перфектно или поне в прилично състояние в зависимост от финансовите му възможности. Когато обаче става дума за общи части, саниране, закърпване или подмяна на покрива или пък боядисване на стълбището, проблемите започват да валят един след друг, а събирането на пари е кауза пердута.

Изследване на „Екзакта рисърч груп”, обаче даде изненадващи резултати. Оказва се, че сме склонни да си платим малко и за саниране на блока. На въпрос „Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема“ 19,9% казват, че могат да финансират до 25% от разходите, 9,9% могат да заделят между 26 и 50%, а други 1,5% - между 51 и 99%. 8,9% са готови да поемат инвестицията изцяло, а 0,4% - на база дела си в собствеността на блока.

В реално изражение – 13,5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв., 7,5% - между 501 и 1000 лв., 8,3% - между 1001 и 2000 лв., за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в жилищата им. Отново е голяма групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56,3% от участниците в проучването. Данните от анкетата показват още, че в многофамилните жилища за поддръжка на сградите се събират предимно минимални месечни вноски от собствениците. Такъв е вариантът при 35,3% от участниците в изследването, като най-масовата месечна вноска е в размер на 5 лв. за член от домакинство. Други 33,5% казват, че при нужда от ремонти се събират допълнителни средства, а в сградите на 11,9% е създаден специален фонд за поддръжка на общите части.