Българската църква с имоти за 8.6 млрд. лв.

Публикувана: 24 Юли, 2018 08:53
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3580
Българската църква с имоти за 8.6 млрд. лв.
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

Регистрите на Българската православна църква (БПЦ) сочат, че тя владее недвижими имоти на стойност близо 8.6 млрд. лв. В момента тези многобройни имоти, често управлявани на парче, непрозрачно, а в някои случаи дори и много зле, си търсят мениджър.

Част от духовниците се справят нелошо с управлението на „подведомствената“ им собственост. Така например, игумените на манастири като Троянския, Бачковския, Самоковския, Гигинския успяват не само да ръководят обителта, но и да развиват някаква стопанска дейност, пише „Монитор”. Като цяло, обаче далеч не всички свещеници имат призванието да са и добри мениджъри. В крайна сметка основната им работа е да поддържат вярата на миряните, а не да се занимават със сметки.

Какъв е чуждия опит? В съседна Гърция църковните имоти се управляват далеч по-резултатно. Там църквата развива индустрия, с която финансира другите си дейности, без да излиза от канона. Вярно е, че в България след национализацията, БПЦ изгуби собствеността си. После пък години наред се точеше връщането на имотите. Сега обаче те са факт и са нейно владение. Все пак, от прехода минаха 28 години. Досега трябваше не просто да се създаде цялостен имотен регистър, но и да се помисли за развитието на тези имоти, така че да обслужват с приходи дейността на църквата, но и носят някаква полза на обществото.

Добър пример за „сделка“ в полза роду е Драгалевският манастир. От обителта се договориха с кмета на София Йорданка Фандъкова да се строят училища на църковни имоти. Със сигурност има и други примери за дарявани или отдадени благотворително имоти на БПЦ.

Друг - обаче лош, пример е църковният имот, който се намира между столичните квартали „Слатина“ и „Редута“. Той представлява гора в широкия център на столицата. За съжаление, запусната гора. А в нея освен чисто горските растителни видове има орехи, лешници, вишни и ябълки, превърнали се вече в дивачки. Навремето имотът е бил в границите на селото Слатина, наблизо е имало и манастир, който се е превърнал в днешния храм „Света Троица“. Старата слатинска църква обаче стои затворена и самотна. Невероятен е фактът, че за стогодишната еднокорабна селска църква „Свети Мина“, запазила духа на времето, не могат да се намерят пари за реставрация. В „Света Троица“ събират средства с дарения, но очевидно това не е достатъчно. Целият район обаче просто „плаче“ да се превърне в прекрасен парк с истинска гора. В момента мястото е потънало в тръни и боклуци, вместо да се ползва от столичани.

И така продължава да стои въпросът – кой е мениджърът на БПЦ? Отговорът не е еднозначен. В темела на църковната дейност сред миряните са настоятелствата. Ако в тези общности от светски хора, които са най-близо до храма, има икономисти, те със сигурност биха могли да помогнат. Е, не като, в поредният в този текст пример за един столичен храм, който вдигна в двора си заведение. Но с мярка и със смисъл. А защо БПЦ не наеме и консултантски фирми, които да помагат за мениджмънт на имотите, но с някаква цялостна стратегия. Нали все пак сме в модерните времена.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери