Опакованата по проект на Кристо Триумфална арка в Париж е отворена за посетители през идните две седмици. Обичайно за творбите на Кристо, това стана без фанфари, речи, политици. Без трикольорна лента, тръпнеща да бъде почетена от ритуалната ножица. В обявения час на откриването тълпа посетители нетърпеливо пристъпва пред оградата. Добре дошли са, безплатно, както при всички предишни творби на Кристо и Жан Клод, за които творците, по собствените им думи, взимат назаем от общото пространство.
На пръв поглед щедрото предоставяне на изкуство на всеки, дошъл да го види, изглежда наивна утопия. В действителност методът на Кристо и Жан Клод се отличава не само с предварително самофинансиране, но и с добро познаване на човешката природа. На място се раздават мостри от уникалния текстил. Осигурено е плавно движение на увеличения поток посетители. Площад "Етоал" е затворен за автомобили през уикенда, което само по себе си е събитие - луксът на огромното достъпно пространство.
Творбите на Кристо и Жан Клод често са оазис на свобода за човека и природата. Дори насред града вятърът е получил своята роля. Кристо е разчитал на това, че при Триумфалната арка винаги духа и платното ще бъде в непрестанно движение. Светлината също непрекъснато се променя. Дочута реплика удачно резюмира: "Ама това като че ли е един вид екран, на който атмосферните фактори сами се прожектират!". Освен драматичния контраст между металната прецизност на опнатата тъкан при силно слънце и мекия седефен блясък нощем, специално изработеният текстил предлага ежеминутна промяна. Безкрайна мимолетност.
Изкуство, което ни отваря очите за очевидното
Това е част от магията на Кристо. Отиваме да видим грандиозен обект, сътворен от десетки хиляди квадратни метри тъкан, а на място се оказва, че имаме среща с още по-необхватни явления. С вятъра и светлината. Изкуството нерядко ни отваря очите за очевидното. Така и след Кристо светът не е същият. Или не го наблюдаваме със същите очи.
Трудно се формулира подобен процес. Не е дори важно непременно да осъзнаваме кога и как ни докосва изкуството. Официалната информация на Кристо и Жан Клод услужливо предлага физически параметри. Почти всяка публикация споменава 25-те хиляди кв. м полипропилен - толкова са били нужни. Информационната стойност на друго число щеше да е точно същата. Тези "твърди" (макар и случайни) данни все пак дават представа за положеното усилие. Общуват на достъпно, приобщаващо ниво.
Подадената ръка, щедрото гостоприемство и непринудената комуникация не достигат до всеки. За самото събитие може и да е добре. Дори без автомобилния трафик, капацитетът на площад "Етоал" има своите граници. Както всеки голям пробив в установените порядки, произведенията на Кристо и Жан Клод предизвикват и съпротива, от любезни съмнения до яростно отхвърляне. Оспорва се дали това изобщо е изкуство, профанизира се актът на опаковането и се внушават комерсиални мотиви. Едва ли има нужда да се обяснява къде куца бизнес-логиката на който и да е млад, напорист предприемач, работещ по идея с нищожната вероятност след шейсетина години да има възможност да я осъществи с неизвестно колко милиона собствени средства.
Водещ е стремежът към свобода
Опаковането на знакови обекти се е наложило като най-разпознаваемия похват на Кристо и Жан Клод, въпреки големия интерес и към ландшафтните им проекти. Докато огромните завеси, огради, порти, плаващи кейове или яки на острови предизвикват масов ентусиазъм, опакованите исторически ценности провокират и смут. Какво означва това "опаковане" за отношението ни към символиката, която проектираме върху тях? Прекрачваме ли границите на колективната лоялност към общите символи и обичаи? Няма ли краткотрайното им скриване от погледа да ги промени? Кристо и Жан Клод не предлагат готови отговори. Творбите им са загадъчни. Принципите не. Стремежът към свобода е водещ в изграждането на изкуство без собственици, на събития без спонсори, на публика без входна такса, на почитатели без сувенири, на въображение без граници.
На мнозина им се струва, че опаковането е лесна работа. Снимките от ранните проекти на Кристо показват, че той самият е преминал дълго развитие. Разглеждащите изложбата "Кристо и Жан Клод, Реализирани творби" на кея до Пон Ньоф усилено коментират разликите между произведенията от 70-те години и перфектното изпълнение на опаковката на Триумфалната арка. Тя е темата на деня във френската столица. Градът, който има да предложи безкрайно много, е очарован от творбата на Кристо.
Париж е ослепително сияен в ранната есен. По обляните в слънце улици се ронят първите жълти листа и блестят паднали кестени. Новият културен сезон е започнал, но лятото не бърза да затвори вратата след себе си. В този този прекрасен миг мечтата за опакованата Триумфална арка настига мечтателя си. Известно е какво следва. През октомври "опаковката" ще изчезне в небитието. Триумфалната арка ще се върне в познатия си вид. Само няколко милиона души ще носят в себе си неизразимия отпечатък от свободата, с която Кристо твори.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 реалистъ
Коментиран от #40
15:35 19.09.2021
2 Боко
15:37 19.09.2021
3 XYZ
Извинявам се, ако съм наранил нечии чувства!
Коментиран от #27, #35
15:39 19.09.2021
4 свидетел
15:39 19.09.2021
5 Госあ
15:39 19.09.2021
6 Антимилиционер
15:40 19.09.2021
7 Критичен
Коментиран от #11
15:48 19.09.2021
8 Емил
15:49 19.09.2021
9 Снтимилиционер
15:49 19.09.2021
10 Мимо
Коментиран от #41
15:51 19.09.2021
11 Емил
До коментар #7 от "Критичен":
Грозно не е щото Триумфирата арка е с перфектна пропорция, ама опаковането е с чужда пита памен прави!15:51 19.09.2021
12 Кьолн
Вчера беше Зуека...
Утре ще остане само МАТРИАЛА.
Тъжно!
Коментиран от #13, #14, #28, #29
15:52 19.09.2021
13 И айфеловата
До коментар #12 от "Кьолн":
кула в началото си е отнесла подобни коментари - от французите.Матриала си е матриал навсякъде.
Коментиран от #15, #20
15:57 19.09.2021
14 Мимо
До коментар #12 от "Кьолн":
Добре де, просветли ни нас - простите "къде е топчето" . Гледах от близо снимките - спуснат бял найлон и препасан тук-там с червен канап. Десетина общи работници и две вишки за три - четири дни работа. Поправи ме , ако греша - ама увиваш с плат или найлон (все тая) нещо, уникално, което е вече построено от някой .Коментиран от #17
16:00 19.09.2021
15 Емил
До коментар #13 от "И айфеловата":
А ми прави са били! Безмислена купчина желязо!Коментиран от #18
16:00 19.09.2021
16 Муаха-ха-ха-ха...
Коментиран от #19
16:00 19.09.2021
17 Емил
До коментар #14 от "Мимо":
Уникалното е самият опакован обект! Опаковането подчертава пропорциите и ритъма и скриват отвличащите детайли. Примитивна идея, ама работи за слепите невежи да оценят нещо, което са виждали хиляди пъти. Щеше да е интересно да опакова панеле блок, ама умря нереализиран!16:05 19.09.2021
18 На тоз винкел
До коментар #15 от "Емил":
малко джам и ше стане като нов небостъргач.16:05 19.09.2021
19 Изкуство
До коментар #16 от "Муаха-ха-ха-ха...":
Сър!16:14 19.09.2021
20 Антимилиционер
До коментар #13 от "И айфеловата":
Глупости. Пий си хапчетата.Изкуство е да превърнеш нещо грозно и безлично в нещо красиво. А не обратното като в случая.
16:22 19.09.2021
21 Архитект
16:28 19.09.2021
22 Турист
16:30 19.09.2021
23 Гаааааа......ГАААААААААА..........БЯЯЯЯ.
16:31 19.09.2021
24 Изкуствовед
16:32 19.09.2021
25 Дааааааа
16:33 19.09.2021
26 Бих го признал
16:35 19.09.2021
27 Прав си
До коментар #3 от "XYZ":
Творческо безсилие. Паразитиране върху чужда слава и творби16:36 19.09.2021
28 Чичо Гошо
До коментар #12 от "Кьолн":
Всеки строителен обект-фасада е опакован по същия начин. Ходи и се възхищавай, като си толко умен. Само да кажа: архитект софиянец съм. Със сигурност се възхищаваш като ходиш по мои реализирани проекти. Млъквам от скромност. Бъди здравКоментиран от #42
16:41 19.09.2021
29 Гауди
До коментар #12 от "Кьолн":
Предлагам да опакова Саграда фамилия. Ако не - да ми опакова..... колоната16:44 19.09.2021
30 Абе къде е
16:49 19.09.2021
31 Интелигентен
16:51 19.09.2021
32 Кристо
Коментиран от #33
16:58 19.09.2021
33 Става
До коментар #32 от "Кристо":
Посмъртно. Те и без това нямат кандидат. А Тиквун трепери от страх от Радев и няма да се кандидатира17:00 19.09.2021
34 Кypчо
17:20 19.09.2021
35 Еми нарани
До коментар #3 от "XYZ":
на мойто теле чувствата, те това направи.Сега блее и не моа го запра.
17:53 19.09.2021
36 Еми от толкова изкуствовъди,
22:35 19.09.2021
37 ПКП
22:35 19.09.2021
38 0000
01:40 21.09.2021
39 bbб
Ако някои си мисли, че е лесно да получиш разрешение за това което е направил, за тези мащабни творби и да си пълен профан,само профан може да прави такива коментари. Не го казвам да обидя накого, просто не сте дорасли, както аз не съм дорасъл да разбера например какво се пее в "шушана",
13:39 01.10.2021
40 изкуство
До коментар #1 от "реалистъ":
Не всяко изкуство е за всеки.Неговата цел е да достигне до сърцето, до душата на някой (забележете не до всички, а до някои). И ако това стане дори и с един човек, дори и един човек да се почувства малко по-добре, то това е изкуство.
Браво на Кристо и Жан Клод че разбиват стереотипи. Стереотип, че едно нещо не трябва да се прави - било то опаковането на нещо, било то финансирането със сибствени средства на творбата, било то предоставянето и безплатно на хората. Техните творби са бич, трън в пропития с комерсиализацията си западна цивилизация. Глътка свеж въздух, сред морето от западни "ценнности".
10:21 13.10.2021
41 изкуството
До коментар #10 от "Мимо":
Изкуството отделя човека, било и за малко, от рутинната в която е погълнат. Дава му възможност да погледне на нещата от друг ъгъл. Понякога, човек може да открие нещо ново за себе си, някоя нова идея или дори да помогне за някое откритие. (примерно жълтата подводница на Жул Верн). Когато човек анализира множество различни неща, шанса за нещо ново е много по-голям, отколкото, когато се е заровил в рутината.10:25 13.10.2021
42 изкуството
До коментар #28 от "Чичо Гошо":
Целта на изкуството е да ни откъсне от реалността. Вие, като добър архитект, се придържате към изкуство, което да е дълготрайно.Но Кристо прави нещо което ще е само няколко дни. Един миг и после го няма. Като лъч, който променя стереотипи, разбива действителността. За малко.
Обичам дърветата. Като че ли през седмица си сменят "фасадата". И е красиво, и е приятно и отпускащо. Колко приятно би било и сградите, които и вие създавате, да могат същото?! Дано поне малко помечтая, ето - щом може арката да си промени фасадата, защо в бъдеще и останалите сгради не могат да си сменят фасадите ....
10:31 13.10.2021