Промените в ЗКПО – крачка напред, две назад

Промените в ЗКПО, предложени от Министерския съвет, вече минаха на първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси. С измененията на данъчните закони като цяло правителството продължава тенденцията от последните няколко години, която има два основни компонента - намаляване на преките данъци и прецизиране на данъчния режим, смятат икономистите от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). В този смисъл данъчна революция продължава да няма и това е положително с оглед на сигурността и предвидимостта на средата, категорични са те. Същевременно се правят и опити за активна икономическа политика на насърчаване на определени дейности чрез данъчни облаги.
При корпоративното облагане се преминава към единна ставка на корпоративния данък, събирана изцяло за републиканския бюджет, и към ускорена амортизация на активи. Това води както до опростяване на взаимоотношенията, а така и до облекчаване на данъчното третиране на инвестициите в нови активи от предлаганата миналата година нулева ставка при реинвестиции, твърдят от ЦЛС.
Промените в ЗКПО трудно биха могли да се оценят еднозначно - наред с позитивните поправки се открояват доста

откровено стъписващиза бизнеса идеи.
Например тихомълком вписаното и също така тихомълком прието от депутатите предложение на МФ за 2003 г. в чл. 2 ал.4 от ЗКПО думата “само” да се заличи и да се създаде ново второ изречение: “За останалите дейности тези лица се облагат по общия ред”. Заличаването на думата “само” в чл.2, ал.4 ще позволи да се премахне практиката, при която с осъществяване на една единствена сделка се избягва облагането с патентен данък, което води до намаляване на бюджетните приходи и създава условия за неравнопоставеност при облагането на едноличния търговец и юридическото лице, когато те имат напълно идентична дейност, мотивират се от МФ. С това изменение се цели облагане на патентната дейност с дължимия патентен данък, а за упражняваните други (непатентни) дейности - облагане по общия ред на ЗКПО, допълват оттам. Така изглеждат нещата от гледна точка на фиска. За засегнатите дейности обаче те съвсем нямат въпросния розов оттенък. Досега те използваха нормата на чл.2 от ЗКПО, за да се облагат по реда на този закон и да си спестят безумно високия патентен данък. Спорно е дали с новите поправки тези дейности ще излязат на светло и ще допринесат за напълването на държавната хазна.
Голяма част от останалите предложени промени в ЗКПО са също с противоречив ефект.

Увеличението на годишните амортизационни норми,
с което икономическият екип на правителството толкова се гордее, в крайна сметка най-вероятно ще се окаже поредният розов балон. Ефектът от него на практика няма да се усети заради премахването на съществуващата сега възможност за ускорена амортизация. А според специалисти от Международния валутен фонд (МВФ) тъкмо ускорената амортизация е вида данъчен стимул, при който в най-малка степен са валидни недостатъците на данъчните ваканции. В същото време са налице всички предимства, които се асоциират с облекченията за инвестиции и данъчните кредити и при това се превъзмогват техните слабости. Ако е допусната ускорена амортизация за определен период, при равни други условия е възможно да се предизвика бум на инвестициите, тъй като инвеститорите ще изтеглят напред планирани бъдещи инвестиции, за да се възползват от ускорената амортизация, категорични са от фонда.
Освобождаването от ДДС на вноса по големи инвестиционни проекти и по-ниската ставка за инвестиране в общини с висока безработица биха били наистина стимулиращи мерки, но в друга държава с по-различна от нашата данъчна практика. Те се администрират трудно и скъпо, пък и онези, които ще ги ползват, са твърде малко на брой и по-мнителните могат да ги назоват дори поименно.Според представители на МВФ намалените данъчни ставки и данъчните ваканции са може би най-популярните форми на данъчно стимулиране, но имат ред недостатъци: прилагат се по отношение на печалбата независимо от нейния размер и облагодетелстват инвеститори, които очакват големи печалби и биха реализирали дадена инвестиция дори и без наличието на данъчни стимули; предприятия, които не попадат в обсега на данъчните ваканции и намалените данъчни ставки, могат да избягват данъчно облагане, включвайки се в различни схеми за прехвърляне на печалбата посредством трансферно ценообразуване към предприятия, ползващи се от данъчна ваканция и намалени данъчни ставки; инвеститорът има възможност да удължи срока на данъчната ваканция или намалените данъчни ставки, дори те да са формално ограничени във времето.
Заради съмнителната като резултати преференция - по-нисък данък в райони с висока безработица - се отменя възможността печалбата да се намалява с внесените задължителни осигуровки на новонаети лица, което според финансистите е далеч по-ефективен механизъм.
Голяма част от останалите промени в ЗКПО са в посока

затягане на данъчния режим,
без оглед на средствата. Показателно е, че отпада облекчението за фирмите с печалба до 50 000 лева (на практика почти целия бизнес в България) да плащат данък в размер на 15 на сто. Рекламираната като по-ниска ставка 23,5 на сто (от сегашните 25 за фирми с печалба над 50 000 лева) на практика е по-висока с 8,5 процента от настоящата.
Още една от бъдещите промени в ЗКПО спокойно би могла да се нарече не съмнителна, а направо срамна. В края на миналата година лихвите, които фирмите плащат по банкови кредити, бяха извадени от регулацията на т.нар. слаба капитализация (т.е. бе решено да се признават безусловно за разход). Сега подопечните на Велчев се връщат към действащата преди разпоредба - лихвите да се признават при крайно рестриктивни условия.
Редица норми се въвеждат специално за да се неутрализира ефектът на международните счетоводни стандарти (МСС), които стават задължителни за големите фирми от началото на следващата година, а по-малките могат да ги прилагат по желание. Според Георги Саракостов - представител на БИБА в консултативния съвет по данъчна политика към министъра на финансите, предложените промени в ЗКПО определят облагаемата печалба по един твърде изкуствен начин и много стопански субекти, особено тези, които са изложени на стопански рискове, могат да се окажат в положение, когато дължат данък върху „печалба”, която е несъразмерно по-голяма от тяхното собствено разбиране за реализираната печалба, определено съгласно МСС. Например провизиите, които според счетоводния стандарт са разход, не се признават за данъчни нужди и на практика търговците, които поемат по-висок риск, ще плащат по-висок данък, което далеч не може да се нарече насърчаване на предприемчивостта.

Безусловно позитивните промени
не са сред фундаменталните - признаването на разходите за текущ ремонт независимо от размера на начислената амортизация и премахването на ограниченията за квартирните пари при командировки на собственици и управители.
По официални данни на Министерството на финансите към края на май тази година събраният данък върху печалбата е бил 1.5 пъти по-малко от миналата година. Очаква се тази тенденция да се задълбочи през 2003 г., защото вноските се правят на база на печалбата от предходната година. Още повече, че вече се проявява ефектът от приключилата приватизация - след преминаването на преобладаваща част от икономическите субекти в частни ръце постъпленията от данък печалба и други свързани с тях данъци намаляват рязко.
Основните проблеми на икономиката в момента са дефицитът по текущата сметка на платежния баланс и високата безработица. Тяхното решаване зависи както от ред фундаментални стопански фактори, така и от правителството и бюджета. С данъчните закони за следващата година обаче определено не се прави успешен опит за преодоляването им.

Виолета СТОЕВА
[email protected]