Ликвидацията на Сибикар е обжалвана

В бр. 40 на “Софийски имоти” от октомври 2002 г. бе публикувана статия, проследяваща съдбата на най-голямото задгранично дружество на Балканкар - Сибикар Карели Елеватори в Рим, Италия. Мария Денева - управляващ директор на дружеството до 2000 г., обвини своя наследник Петър Петров в редица нарушения, довели според нея до ликвидацията на Сибикар КЕ. Оказа се обаче, че май крадецът е викал “Дръжте крадеца!” Редакцията на изданието се сдоби с документи, ясно доказващи кой крив, кой прав (ако изобщо има прав) в тази нечиста история. От различни източници получихме информация, че именно групичката около г-жа Денева е действала умишлено Сибикар КЕ да бъде докарано до ликвидация, за да бъде изкупено на безценица. Тази информация беше потвърдена включително и от синдика на Балканкар Бояна Иванова. Нещо повече - оказа се, че след напускането на поста от страна на Денева е изчезнал актът за собственост върху земята, върху която е построена сградата на Сибикар КЕ. Решението на италианския съд за обявяването на дружеството в ликвидация е обжалвано, но за да се гарантира приемането на жалбата, въпросният документ е повече от необходим, за да се докаже, че Сибикар разполага с достатъчно активи, с които да покрие задълженията си, и българската държава в лицето на Балканкар да получи някакви средства от продажбата му.
Редакцията на “Софийски имоти” се свърза с г-н Петър Петров, който разказа следното: “Г-жа Мария Денева е първата, която още през 1999 г. поисква обявяване на Сибикар КЕ АД в ликвидация поради щетите, които е причинила на дружеството:
- загуба от над 3,800 млрд. италиански лири през 1999 г. (1 лв. = 1000 лирети)
- задължения от над 11 млрд. лири общо
- задължения към банките от над 5,158 млрд. италиански лири
Поради нанесените на Сибикар щети, описани по-горе, и много други добре известни на нея самата действия г-жа Денева в момента създава спешно сценарии, чрез които да прехвърли вината си на друг.
Освен това за награда за “добрата си работа” в периода 1995 - 1998 г. тя получава средногодишно възнаграждение от 206 млн. италиански лири, което в долари по тогавашния курс е заплата, два пъти по-голяма от моята. Нещо повече, върху тази заплата тя не плаща никакви данъци нито в България, нито в Италия. Парите се привеждат в специална сметка, до която има достъп само тя, което на всички езици не се нарича другояче, освен

черна каса.
След уволнението на Денева от 25.02.2000 г. до 05.12.2001 г. аз управлявах Сибикар. Само за януари и февруари 2000 г. наследих загуба от над 500 млн. ит. лири, която успях да намаля, и с резултат от моето управление печалба от 300 млн. лири да сведа загубата за годината до 200 млн. лири. Успях да намаля задълженията към банките до 4,3 млрд. лири и общата сума на задълженията бе сведена до 4 млрд. итал. лири общо.
Благодарение на моята намеса

Сибикар не бе ликвидиран през 1999 г.
а оцеля през 2000 и 2001 г. Именно италианското дружество спомогна за спасяването и на Балканкар холдинг през този период, изнасяйки българска продукция за над 5 млн. щ. д. в Италия и реализирайки над 30 на сто от продукцията на холдинга.
В момента обаче г-жа Денева обвинява за смъртта на “болния” не този, който го е докарал до смъртно легло, т. е. самата тя, а онзи, който е удължил живота му с две години. Борбата за оцеляването на дружеството стана изключително тежка в края на 2001 г. поради необезпечаването с достатъчно продукция от България. Извършена бе промяна в управлението на Балканкар холдинг и съответно на Сибикар КЕ. Аз поех управлението на холдинга, а дотогавашния директор на Балканкар Ангел Александров - италианското дружество. Параметрите, с които оставих Сибикар на 05.12.2001 г., са много по-добри от тези, с които го получих две години по-рано.
За периода, в който ръководих Сибикар,

съм плащал редовно заплати
(22 пъти) и съм повишил възнаграждението на редица работници и служители.
Причините за влизането на Сибикар в криза през 2002 г., довела до обявяването на дружеството в ликвидация през септември тази година са ясни за всички, включително и за г-жа Денева. В периода след 05.12.2001 г. Сибикарл се управлява от Ангел Александров. Балканкар холдинг не бе в състояние да подпомогне финансово Сибикар, защото от март 2002 г. в него влезе синдик и самият холинг водеше дела за недопускане на обявяване в несъстоятелност. Заплатите в едно задгранично дружество, регистрирано по местното (в случая италианското) законодателство със смесено участие се определят съгласно колективните трудови договори и са съобразени с тях. В КТД са фиксирани минимални заплати за зам.-директор, директор и т. н. В тези договори са определени правата на ръководителите, командировъчните им и т. н. Това, че възнагражденията на ръководителите на предприятия в Италия са 10 пъти по-големи от тези на колегите им в България, е валидно в същата пропорция и за работниците и служителите. Г-жа Денева използва цифрите като номинал за евтина манипулация на общественото мнение у нас.
Необходимо е дебело да се подчертае следното - тези заплати, както на ръководителите, така и на работниците и служителите се плащат само ако са заработени в съответната страна, т. е. те не се осигуряват от българската държава. Само месец след излизането ми от Сибикар в дружеството спряха да се изплащат заплати.
Що се отнася до

командировките ми,
всички те са по нареждане на ръководството на Балканкар холдинг и заповедите за пътуванията ми са надлежно подписани от тогавашния директор на холдинга.
Бих се радвал, ако Мария Денева положи същото усърдие, с което се е заела да хвърля кал върху моята дейност, да издири поне един директор на външнотърговско дружество на Балканкар, който да е финансирал държавното дружество от собствената си сметка, както съм правил самият аз със суми на обща стойност над 24 000 лева, за което притежавам нужната документация.”

Виолета СТОЕВА
[email protected]